И когато се молеше, видът на лицето Му се измени, и дрехата Му стана бяла, бляскава.
И когато се молеше, видът на лицето Му се измени, и дрехата Му стана бяла, бляскава.
“когато се молеше”. За молитвата на Христос преди Преображението говори единствено Лука.
“видът на лицето Му”. Евангелист Лука тук обединява в едно два израза на Матей (Мат. 17:2).
Той е от Отца, но е без начало и извън времето, притежавайки присъщото Си сияние на славата. И като се въплъти, пак е същият, оставайки в същата божествена светлина. И плътта се прославя заедно с произлизането от небитие в битие, а славата на Божието божество се нарича и слава на тялото. Защото единият Христос е и едното, и другото – единосъщен на Отец, а на нас съприроден и съплеменен.
Слово за преславното Преображение на нашия Господ Иисус Христос
Няма посочени паралелни места.
Св. Амвросий Медиолански (ок. 330 – 397)
И тъй, нека свалим покривалото от лицето си, за да се преобразим в същия образ, като с открито лице съзерцаваме славата Господня (2 Кор. 3:18). Да се изкачим на планината и да молим Божието Слово да ни се яви в Своя вид и в Своята красота, да се утвърди, да побърза и да царува (Пс. 44:5). Това също сочи към един тайнствен и дълбок смисъл: Словото става по-голямо или по-малко според твоята способност да го възприемаш. И ако не се изкачиш на най-високия връх на разбирането, няма да ти се яви Премъдростта, няма да се открие знанието на тайните, и няма да видиш колко велика е славата, колко велика е красотата на Божието Слово. Тогава Словото ще ти се представи във вид на човек, лишен от красота и вид (Ис. 53:2–3), като един, който е удрян по лицето. Този, Който може да понесе нашите немощи, ще ти се стори като произносимо човешко слово, скрито зад завесата на звуците, а не като сияещо със силата на Духа.
Но ако, мислейки за Човека, вярваш, че Той е роден от Дева, постепенно дъхът на вярата ще те убеди, че Той е роден от Духа – и тогава ти започваш да се изкачваш на планината. Ако, виждайки Го на Кръста, разбереш, че Той тържествува над смъртта, а не че е умрял, и ако видиш как земята се потресе, слънцето помръкна, тъмнина се разля пред очите на невярващите, гробниците се отвориха и мъртвите възкръснаха (Мат. 27:52) – в знак, че езическият народ, мъртъв за Бога, е възкръснал и гробницата на неговото тяло се е отворила, когато светлината на Кръста е засияла, тогава ти си се изкачил на висока планина и виждаш друга слава на Словото.
Неговите дрехи на земята са различни от небесните Му одежди. Може би одеждите на Словото са изреченията на Писанието, покривалата на божествения смисъл. Както Христос се яви на Петър, Йоан и Яков и „лицето Му се измени, и дрехата Му стана бяла и блестяща“ (Лука 9:29), така и смисълът на Божествените Писания се прояснява пред очите на твоя разум. Божествените слова стават бели като сняг, и одеждите на Словото са „твърде бели, каквито на земята белилник не може да избели“ (Марк 9:3). (Тълкувание на Лука, книга 7)