И рече Бог: ето, давам ви всякаква трева, що дава семе, каквато има по цялата земя, и всякакво дърво, чийто плод е дървесен и дава семе – това ще ви бъде за храна;
Това е най-древното свидетелство за първоначалната храна на човека и животните: за човека тя се състояла от различни треви с корени и дървета с техните плодове, а за животните – тревната зеленина. Основавайки се на мълчанието на автора на Битие относно месото като храна, повечето коментатори смятат, че в началото – до потопа или поне до грехопадението – месото не е било в употреба, не само при хората, но дори и сред животните. Следователно, в онова време не е имало...
Това е най-древното свидетелство за първоначалната храна на човека и животните: за човека тя се състояла от различни треви с корени и дървета с техните плодове, а за животните – тревната зеленина.
Основавайки се на мълчанието на автора на Битие относно месото като храна, повечето коментатори смятат, че в началото – до потопа или поне до грехопадението – месото не е било в употреба, не само при хората, но дори и сред животните. Следователно, в онова време не е имало хищни птици и зверове.
Първото споменаване на месо и вино като човешка храна се отнася към епохата след потопа (Бит. 9:3).
Не може да не се забележи в този пасаж и особен божествен промисъл за всички новосътворени същества, изразено в грижата за тяхното съхранение и поддържане на живота им (Йов 39:6; Пс. 103:14–15, 27; Пс. 135:25; Пс. 144:15–16; Деян. 14:14 и др.).
Проф. А. П. Лопухин
Това е най-древното свидетелство за първоначалната храна на човека и животните: за човека тя се състояла от различни треви с корени и дървета с техните плодове, а за животните – тревната зеленина.
Основавайки се на мълчанието на автора на Битие относно месото като храна, повечето коментатори смятат, че в началото – до потопа или поне до грехопадението – месото не е било в употреба, не само при хората, но дори и сред животните. Следователно, в онова време не е имало хищни птици и зверове.
Първото споменаване на месо и вино като човешка храна се отнася към епохата след потопа (Бит. 9:3).
Не може да не се забележи в този пасаж и особен божествен промисъл за всички новосътворени същества, изразено в грижата за тяхното съхранение и поддържане на живота им (Йов 39:6; Пс. 103:14–15, 27; Пс. 135:25; Пс. 144:15–16; Деян. 14:14 и др.).