а на всички земни зверове, на всички небесни птици и на всяка (гадина), която пълзи по земята и има жива душа, дадох за храна всичкия злак тревист. Тъй и стана.
Завършващата формула на Божието одобрение върху цялото дело на сътворението съществено се различава по своята сила и интензивност от предходните. Ако по-рано, след сътворението на различните видове растения и животни, Творецът намира, че създаденото от Него Го удовлетворява и е „добро“ (Бит. 1:4, Бит. 1:8, Бит. 1:10, Бит. 1:12, Бит. 1:18, Бит. 1:21, Бит. 1:25), то сега, когато с един общ поглед обхваща цялата картина на вече завършеното творение и вижда пълната му хармония и целесъобразност, Творецът, както казва псалмопевецът,...
Завършващата формула на Божието одобрение върху цялото дело на сътворението съществено се различава по своята сила и интензивност от предходните.
Ако по-рано, след сътворението на различните видове растения и животни, Творецът намира, че създаденото от Него Го удовлетворява и е „добро“ (Бит. 1:4, Бит. 1:8, Бит. 1:10, Бит. 1:12, Бит. 1:18, Бит. 1:21, Бит. 1:25), то сега, когато с един общ поглед обхваща цялата картина на вече завършеното творение и вижда пълната му хармония и целесъобразност, Творецът, както казва псалмопевецът, се възрадва заради Своето творение (Пс. 103:31), и намира, че то, разглеждано в цялост, е „твърде добро“ – тоест, напълно съответства на предвечния божествен замисъл и домостроителство за сътворението на света и човека.
„И беше вечер, и беше утро: ден шести.“
Този ден е последният акт от космогоничното видение – завършекът на целия творчески шестоднев. Дълбоката историческа древност на библейската космогония се потвърждава от доста съгласувани следи, запазени в езика и преданията на древността (argumentum ex consensu gentium – „аргумент от съгласието на народите“).
Сред тях особена стойност и значение имат най-древните предания на халдеите – обитателите на Ур Халдейски, откъдето впоследствие произлиза и сам Авраам, родоначалникът на еврейския народ.
Тези халдейски традиции са запазени в откъслечни записки на халдейския жрец Берос, живял през III в. пр. Р. Хр., и – което е още по-ценно – в наскоро откритите клинописни плочки на т.нар. „Халдейски генезис“, открити през 1870 г. от английския учен Джордж Смит. В последните открития намираме удивително близка (макар и политеистично оцветена) паралелна версия на библейската история на сътворението: също разделение на шест последователни акта; на всеки е посветена отделна плочка; приблизително същото съдържание; същата последователност на събитията; и – което е особено любопитно – сходни изразни средства, формулировки и дори конкретни термини.
Затова сравнението между библейската космогония и данните от халдейския генезис представлява голям научен и апологетичен интерес, тъй като подчертава автентичността и древността на библейската традиция.
Проф. А. П. Лопухин
Завършващата формула на Божието одобрение върху цялото дело на сътворението съществено се различава по своята сила и интензивност от предходните.
Ако по-рано, след сътворението на различните видове растения и животни, Творецът намира, че създаденото от Него Го удовлетворява и е „добро“ (Бит. 1:4, Бит. 1:8, Бит. 1:10, Бит. 1:12, Бит. 1:18, Бит. 1:21, Бит. 1:25), то сега, когато с един общ поглед обхваща цялата картина на вече завършеното творение и вижда пълната му хармония и целесъобразност, Творецът, както казва псалмопевецът, се възрадва заради Своето творение (Пс. 103:31), и намира, че то, разглеждано в цялост, е „твърде добро“ – тоест, напълно съответства на предвечния божествен замисъл и домостроителство за сътворението на света и човека.
„И беше вечер, и беше утро: ден шести.“
Този ден е последният акт от космогоничното видение – завършекът на целия творчески шестоднев. Дълбоката историческа древност на библейската космогония се потвърждава от доста съгласувани следи, запазени в езика и преданията на древността (argumentum ex consensu gentium – „аргумент от съгласието на народите“).
Сред тях особена стойност и значение имат най-древните предания на халдеите – обитателите на Ур Халдейски, откъдето впоследствие произлиза и сам Авраам, родоначалникът на еврейския народ.
Тези халдейски традиции са запазени в откъслечни записки на халдейския жрец Берос, живял през III в. пр. Р. Хр., и – което е още по-ценно – в наскоро откритите клинописни плочки на т.нар. „Халдейски генезис“, открити през 1870 г. от английския учен Джордж Смит. В последните открития намираме удивително близка (макар и политеистично оцветена) паралелна версия на библейската история на сътворението: също разделение на шест последователни акта; на всеки е посветена отделна плочка; приблизително същото съдържание; същата последователност на събитията; и – което е особено любопитно – сходни изразни средства, формулировки и дори конкретни термини.
Затова сравнението между библейската космогония и данните от халдейския генезис представлява голям научен и апологетичен интерес, тъй като подчертава автентичността и древността на библейската традиция.