Защото, както изобилват в нас Христовите страдания, тъй изобилва и нашата утеха чрез Христа.
Защото, както изобилват в нас Христовите страдания, тъй изобилва и нашата утеха чрез Христа.
Послание на св. ап. Павла до Колосяни – глава 1 – стих 24
Сега се радвам в страданията си за вас и подпълвам недостига от скърби Христови в моята плът за тялото Христово, което е църквата,
Проф. А. П. Лопухин
Но вярно ли е, че апостолът и неговите спътници получават утеха от Бога? Да, това е напълно вярно; и тази утеха става все по-изобилна, колкото повече се умножават страданията на апостола и неговите сътрудници.
„страданията Христови“ не са страдания за Христа или заради Христа, а страданията на Христос, които понася всеки, който страда за Евангелието, тоест такива страдания, каквито Сам Христос е претърпял при проповядването на Своето Евангелие (срв. Мат. 20:22; Фил. 3:10; Кол. 1:24).
Някои от древните църковни тълкуватели (св. Йоан Златоуст, блаж. Теофилакт и др.) виждат тук страданията, които Сам Христос понася в Своите членове, тоест във вярващите. Но мисълта за продължаващи и сега страдания на Христос противоречи на идеята за Неговото прославяне.