Според по-достоверното четене мястото трябва да има следния вид: „Ако скърбим, то е заради вашата утеха и спасение; ако се утешаваме, то е заради вашата утеха, която действа чрез търпеливото понасяне на същите страдания, каквито понасяме и ние; и надеждата ни за вас е твърда, като знаем, че както участвате в нашите страдания, така ще участвате и в утехата.“ Това четене е прието и от Тишендорф (VIII издание), както и от Уесткот и Хорт. „за ваша утеха“ – страданията, които апостолите...
Според по-достоверното четене мястото трябва да има следния вид: „Ако скърбим, то е заради вашата утеха и спасение; ако се утешаваме, то е заради вашата утеха, която действа чрез търпеливото понасяне на същите страдания, каквито понасяме и ние; и надеждата ни за вас е твърда, като знаем, че както участвате в нашите страдания, така ще участвате и в утехата.“
Това четене е прието и от Тишендорф (VIII издание), както и от Уесткот и Хорт.
„за ваша утеха“ – страданията, които апостолите понасят, служат за утеха и укрепване на вярващите. Но по какъв начин? Когато и вярващите бъдат подложени на страдания, апостолите, вече изпитани чрез страдание, могат да ги утешават и насърчават.
Божията утеха се дава и действа у човека при търпеливо понасяне на страданията.
„същите страдания“ – апостолът има предвид възможността коринтяните в бъдеще да претърпят подобни страдания, както показва и следващият израз: „нашата надежда за вас е твърда“.
Проф. А. П. Лопухин
Според по-достоверното четене мястото трябва да има следния вид: „Ако скърбим, то е заради вашата утеха и спасение; ако се утешаваме, то е заради вашата утеха, която действа чрез търпеливото понасяне на същите страдания, каквито понасяме и ние; и надеждата ни за вас е твърда, като знаем, че както участвате в нашите страдания, така ще участвате и в утехата.“
Това четене е прието и от Тишендорф (VIII издание), както и от Уесткот и Хорт.
„за ваша утеха“ – страданията, които апостолите понасят, служат за утеха и укрепване на вярващите. Но по какъв начин? Когато и вярващите бъдат подложени на страдания, апостолите, вече изпитани чрез страдание, могат да ги утешават и насърчават.
Божията утеха се дава и действа у човека при търпеливо понасяне на страданията.
„същите страдания“ – апостолът има предвид възможността коринтяните в бъдеще да претърпят подобни страдания, както показва и следващият израз: „нашата надежда за вас е твърда“.