И като се поотдалечи, падна на лицето Си, молеше се и думаше: Отче Мой, ако е възможно, нека Ме отмине тая чаша, обаче не както Аз искам, а както Ти.
И като се поотдалечи, падна на лицето Си, молеше се и думаше: Отче Мой, ако е възможно, нека Ме отмине тая чаша, обаче не както Аз искам, а както Ти.
От Матея свето Евангелие – глава 20 – стих 22
Иисус отговори и рече: не знаете, какво искате. Можете ли да пиете чашата, която Аз ще пия, или да се кръстите с кръщението, с което Аз се кръщавам? Те Му отговарят: можем.
От Йоана свето Евангелие – глава 5 – стих 30
Аз не мога да правя нищо от Себе Си. Както слушам, тъй и съдя, и Моят съд е праведен, защото не търся Моята воля, а волята на Отца, Който Ме е пратил.
Послание на св. ап. Павла до Филипини – глава 2 – стих 8
смири Себе Си, бидейки послушен дори до смърт, и то смърт кръстна.
Проф. А. П. Лопухин
(срв. Марк 14:35; Лука 22:41).
Лука обяснява: той се отдалечил от учениците на разстояние колкото един хвърлей камък – приблизително определение на разстоянието, което е напълно разбираемо. На такова разстояние тримата ученици не са могли да чуят всички молитвени думи, изречени от Спасителя, но са успели да доловят някои моменти от Неговата молитва. Колкото и да е странно, в много кодекси тук се използва дума, която е съвсем противоположна на думата “отдалечи”, което в Матей и Марк означава “приближи се” (προσελθών). Това се смята за грешка на преписвача, който тук е вмъкнал допълнително σ и е написал προσελθών вместо προελθών (така е във Вулгата и Сиро-синайския кодекс). Затова според някои четения изразът не означава, че Спасителят се е отдалечил малко от учениците, а че се е приближил малко до тях. Не е лесно да се отдаде този израз на преписваческа грешка, защото σ се среща при двама евангелисти. Следователно можем да мислим, че Спасителят, след като се е оттеглил на разстояние, на което е възможно да се хвърли камък, след това отново се е приближил малко до учениците. Подобно тълкуване съгласува свидетелствата на Матей и Марк с тези на Лука, който говори само за отдалечаване (ἐπισπάσθη). Ясно е, че μικρόν (малко) може да се отнася само за προσελθών, но не и за ἔπεσεν.
По време на молитвата си Спасителят “падна на лицето Си”, т.е. падна на земята и може би ничком, макар че това последното не може непременно да се заключи от ἔπεσεν ἐπὶ πρόσωπον αὐτοῦ (Матей) или ἐπὶ τῆς γῆς (което показва неколкократно падане на земята – Марк). И двата израза могат да се разбират в смисъл, че Той е преклонил само колене (Лука) и е навел лице към земята. Не е известно дали Спасителят е повтарял същите думи по време на Своята молитва, или е добавял други. Тримата ученици, от които те били чути, са запазили само това, което е изложено в разглеждания стих и паралелите. Спасителят се молил, ако е възможно, да не бъде подложен на страданията, които нарича “чаша на страданията” (вж. коментарите към Матей 20:22). Но при това Той отменя, така да се каже, действието на собствената Си човешка воля и желае всичко да бъде така, както е угодно на Отца.