(срв. Марк 14:37). Вместо προσέρχεται (“идва”) и двамата евангелисти сега използват просто ἔρχεται – “отива”. Три пъти в Матей и Марк се повтаря “и”: “и отива”, “и намира”, “и казва”. В това повторение се вижда “простият патос” на евангелския разказ. По всяка вероятност учениците първоначално следили напрегнато молитвата на Христос. Но в резултат именно на това напрежение умората им се е увеличила още повече през безсънната и страшна нощ. Очите на Христовите приятели натежали от скръб (Лука 22:45), и то...
Вместо προσέρχεται (“идва”) и двамата евангелисти сега използват просто ἔρχεται – “отива”. Три пъти в Матей и Марк се повтаря “и”: “и отива”, “и намира”, “и казва”. В това повторение се вижда “простият патос” на евангелския разказ. По всяка вероятност учениците първоначално следили напрегнато молитвата на Христос. Но в резултат именно на това напрежение умората им се е увеличила още повече през безсънната и страшна нощ. Очите на Христовите приятели натежали от скръб (Лука 22:45), и то докато враговете Му били будни. Приближавайки се към учениците, Господ се обърнал към Петър. Той бил най-способен да Му съчувства, да Го подкрепя и утешава по време на тежката предсмъртна агония. Но обръщайки се към Петър, Христос казва на всички ученици: “така ли не можахте”, т.е. “не бяхте ли в състояние”, нямахте ли сила, търпение, самообладание, да се въздържате от сън. Думата “така” показва контраста между това, което е било в действителност, и това, което е трябвало да бъде. Учениците е трябвало да бъдат будни, но вместо това са заспали. В речта няма и сянка от упрек и порицание, а по-скоро изразява същата скръб и печал. Приема се, че Μίαν ὤραν, “един час”, означава, че Христос се е молил един час. Но думата трябва да се възприема в общия смисъл на кратко време.
Проф. А. П. Лопухин
(срв. Марк 14:37).
Вместо προσέρχεται (“идва”) и двамата евангелисти сега използват просто ἔρχεται – “отива”. Три пъти в Матей и Марк се повтаря “и”: “и отива”, “и намира”, “и казва”. В това повторение се вижда “простият патос” на евангелския разказ. По всяка вероятност учениците първоначално следили напрегнато молитвата на Христос. Но в резултат именно на това напрежение умората им се е увеличила още повече през безсънната и страшна нощ. Очите на Христовите приятели натежали от скръб (Лука 22:45), и то докато враговете Му били будни. Приближавайки се към учениците, Господ се обърнал към Петър. Той бил най-способен да Му съчувства, да Го подкрепя и утешава по време на тежката предсмъртна агония. Но обръщайки се към Петър, Христос казва на всички ученици: “така ли не можахте”, т.е. “не бяхте ли в състояние”, нямахте ли сила, търпение, самообладание, да се въздържате от сън. Думата “така” показва контраста между това, което е било в действителност, и това, което е трябвало да бъде. Учениците е трябвало да бъдат будни, но вместо това са заспали. В речта няма и сянка от упрек и порицание, а по-скоро изразява същата скръб и печал. Приема се, че Μίαν ὤραν, “един час”, означава, че Христос се е молил един час. Но думата трябва да се възприема в общия смисъл на кратко време.