Тогава им казва Иисус: душата Ми е прескръбна до смърт; останете тук и бъдете будни с Мене.
Тогава им казва Иисус: душата Ми е прескръбна до смърт; останете тук и бъдете будни с Мене.
Прекомерната скръб и печал са изразени и при двамата евангелисти с две думи: περίλυπος – valde tristis и ἕως θανάτου – до смърт, – сякаш такава скръб, която сама по себе си може да доведе до смърт, скръб, характерна за всички живи същества, когато се разделят с живота. Не е известно дали е имало някакви външни прояви на скръбта на Спасителя, различни от думите, които Той е изрекъл, видими за учениците, т.е. изразени във външния Му вид, или учениците са разбрали за Неговата скръб едва след като Той им е разказал за нея. Призивът към учениците да останат близо до Него в това време на страдание и бдение (γρηγορεῖτε – не спете) е израз на най-тежката скръб, по време на която човек особено търси близостта на хората.
От Марка свето Евангелие – глава 14 – стих 34
И рече им: душата Ми е прескръбна до смърт; останете тук и бъдете будни.
Блаж. Теофилакт Български (Охридски) (1055 – 1107)
Присъщо е на човешката природа да се бои от смъртта, защото и самата смърт е влязла в света противоестествено, и затова природата я отбягва.