От Матея свето Евангелие – глава 19 – стих 2

Дали тези три пасажа наистина могат да служат като паралели на Мат. 19:1, разбира се, е въпрос на предположение. Речта на синоптиците тук се характеризира с такава лаконичност, че е трудно да се твърди с положителност дали техните свидетелства съвпадат с Йоан 7:10. Но ако такова съвпадение може да бъде признато, то нещата стоят по следния начин. Матей пропуска разказа на Йоан (поканата на Христос от братята Му да отиде в Йерусалим за празника на скинията, Йоан 7:2-9). Според Йоан Христос първоначално отказал да предприеме пътуването. Но когато братята Му отишли в Йерусалим, „отиде и Той на празника, не явно, а някак си скришом“.

Смята се, че в Мат. 19:1 и Марк 10:1 се говори именно за това пътуване. След това Йоан разказва за престоя на Христос на Празника на скиниите (Йоан 7:11-53), за жената, обвинена в прелюбодейство (Йоан 8:1-11), за разговора с юдеите (Йоан 8:12-59), за изцелението на слепия (Йоан 9:1-41), за добрия пастир (Йоан 10:1-18), за разпределението между юдеите относно самоличността на Христос и намерението им да Го убият (Йоан 10:19-39).

По-нататъшните думи на Йоан „и отиде пак отвъд Иордан, на мястото, дето по-преди Иоан кръщаваше, и остана там.“ (Йоан 10:40) може да съвпадат с Марк.10:1 καὶ πέραν τοῦ Ἰορδάνου (буквално: “отвъд Йордан”).Тук Йоан, който, така да се каже, прекъсва речта на синоптиците (Йоан 7:2-10:40), на свой ред е прекъснат от тях, и то точно от разказа в Лука 9:51, с който може да съвпадне последната част на стих 1 от разглежданата глава на Евангелието на Матей.

Лука ( Лук.9:51-62) разказва за намерението на Христос да отиде в Йерусалим през Самария, за отказа на самаряните да Го приемат и за двама просители, които искат да Го последват; след това за изпращането на 70 ученици и тяхното завръщане (Лук.10:1-24), за милосърдния самарянин (Лук.10:25-37), за посещението на Марта и Мария и за други притчи и събития (Лук.10:38-16) с малки добавки при Матей, Марк и Йоан (например Йоан 11:1-16). Едва след това започва паралелният разказ на първите двама евангелисти, отново прекъсван от дългите вмъквания на Лука 14:18-18:1-14 и Йоан 11:17-54.

От казаното дотук се вижда, че стихове 1-2 са много кратко и сбито обозначение на сложни събития и затова са много неясни, най-вече поради своята краткост. Думите “когато Иисус свърши тия думи, излезе от Галилея”, въпреки че не служат за точно определяне на времето, както е по принцип при Матей, могат да се поставят в най-тясна връзка с притчата за злия слуга, разказана в предходната глава.

Що се отнася до по-нататъшните изрази в стих 1, те са толкова неясни, че е трудно не само да се изтълкуват правилно, но дори и да се преведат правилно. Гръцкият превод е малко по-различен от руския, буквално: “дойде в пределите на Юдея отвъд Йордан”. Трудността е в това как трябва да се разбират тези думи – дали в смисъл, че Иисус Христос е влязъл в самата Юдея, или че само се е приближил до нея. Ако го е направил, защо се казва “отвъд Йордан”?Дали това означава, че Юдея, намираща се от западната страна на Йордан, се е простирала и на изток от тази река, както, разбира се, твърди самият евангелист? Или може би евангелистът, когато е писал своето Евангелие, е бил или е живял от източната страна на Йордан и с израза “отвъд Йордан” е искал да обозначи само самата Юдея, която наистина се е намирала “отвъд Йордан”?

Тези въпроси са повдигнати още от Ориген и той дава отговор на тях толкова неясно, колкото и в Евангелието; “стигна до (ἐπί вместо εἰς, т.е. различно от Матей) пределите на Юдея, не до средата (οὐκ ἐπὶ τὰ μέσα), а сякаш към нейния край”. Св. Йоан Златоуст е съгласен с Ориген: “в самия Йерусалим още не влиза, а посещава само юдейските предели”.

Най-новите тълкуватели единодушно твърдят, че Перея и Юдея са различни страни, и затова някои са склонни да виждат тук в думите на евангелиста обикновена географска грешка, което означава, че Иисус Христос “е дошъл в задйорданската област на Юдея”. Но от историческа гледна точка може да се установи с достатъчна точност, че областта Юдея не се е простирала на изток отвъд река Йордан и че последната е била границата между Юдея и областта отвъд Йордан, която се е наричала Перея. Следователно изразът “отвъд Йордан” (πέραν τοῦ Ἰορδάνου) не може да служи като определение на думите “в пределите Юдейски”; т.е. той не означава “пределите Юдейски задйордански”. На това основание се приема, че “отвъд Йордан” се отнася просто до думата дойде (ἦλθεν ), и за да се разбере по-добре речта на евангелиста, е необходимо да се подредят думите по различен начин от това, което той прави, а именно: “дойде отвъд Йордан (отиде от другата страна на Йордан) в пределите Юдейски”.

Следователно смисълът би бил точно такъв, какъвто е изразен в руския превод. Подобният израз в Марк 10:1 (буквално: “в пределите на Юдея и отвъд Йордан”) не противоречи на това тълкуване. Що се отнася до израза “в пределите Юдейски”, можем да се съгласим както с древните, така и с новите тълкуватели, че той не означава “в самата Юдея”. Същността на въпроса е просто в това, че вместо да пътува до Юдея през Самария, т.е. по по-краткия и по-обичаен път, Спасителят е отишъл там през Перея. Това не е било спешно, а бавно приближаване към Йерусалим (Мат. 20:17, 29; Мат. 21:1).