От Лука свето Евангелие – глава 3 – стих 16

И каквото се извърши над плътта на Владиката, същото се извършва и над нашата. Както Йоан осезаемо положи ръка на главата Му, Бог Слово влезе във водите на Йордан и се кръсти, а гласът на Отца се разнесе отгоре: „Този е Моят възлюбен Син“ (Мат. 3:17), така и Светият Дух действаше чрез Своето слизане. Това се случва и с твоята плът, защото кръщението се извършва в името на Отца и Сина и Светия Дух. Затова и Йоан, наставлявайки ни, казваше, че не човек ни кръщава, а Бог: „След мен иде по-силният от мене, Комуто не съм достоен да развържа ремъка на обувката Му; Той ще ви кръсти със Светия Дух и с огън“ (Лука 3:16; Йоан 1:27). Затова и свещеникът при кръщението не казва: „Аз кръщавам този“, а: „Кръщава се Божият раб в името на Отца и Сина и Светия Дух“ — показвайки, че не той извършва кръщението, а Отец, Син и Свети Дух, чието име се призовава.

Заключително огласително слово

Йоан, изпълнен със Светия Дух още от утробата на майка си, беше осветен именно за това – да кръсти Господа, не като дава Духа, а като проповядва за Този, Който дава Духа. Защото той казва: „Аз ви кръщавам с вода за покаяние, но Идващият след мен… Той ще ви кръсти със Светия Дух и с огън“ (Мат. 3:11). Защо с огън? Защото Светият Дух слезе във вид на огнени езици, за което радостно говори и Спасителят: „Огън дойдох да хвърля на земята; и как желая той вече да се е разгорял!“ (Лука 12:49).

Огласителни слова 

И още едно доказателство привежда [Лука], казвайки: „Аз ви кръщавам с вода, Той ще ви кръсти със Светия Дух и с огън.“ Това е от голямо значение, тъй като представлява потвърждение и доказателство, че Иисус е Бог и Господ. Защото само Същността, която превъзхожда всичко, притежава способността да дарява на хората Светия Дух и да прави причастници на Божествената природа онези, които се приближават към Него. Христос притежава това не като нещо, придобито от друг, нито чрез участие, а по непроменима и същностна природа – защото Той кръщава със Светия Дух.

Коментари върху Евангелието от Лука

“Иде по-силният от мене”. Йоан прибягна до сравнението не за да покаже колко по-силен е Христос от него — не би могло да има сравнение между Сина Божий и човек, — а защото силните са много. И дяволът е силен, и никой не може да ограби покъщнината на силния, ако първом не го върже, и тогава ограбва къщата му.(Марк 3:27). И така, силните са много, но най-силният е единствено Христос.

Йоан беше толкова далеч от подобно сравнение, че добави: „Аз не съм достоен да Му понеса обувките“ (Мат. 3:11), като по този начин даде да се разбере, че дарът на евангелската проповед е даден на апостолите, които са обути за благовестие (срв. Еф. 6:15).