От Йоана свето Евангелие – глава 1 – стих 15

Евангелистът често се позовава на свидетелството на Йоан не защото поставя достоверността на Владиката да зависи от слугата, а понеже народът имал високо мнение за Йоан; затова и посочва неговото свидетелство за Христа – като човек, почитан за велик и поради това по-достоен от всички за доверие.

Думата „викаше“ показва голямото дръзновение на Йоан, защото той не говореше за Христа скрит, а с голяма смелост.

Какво казваше той? „Тоя беше, за Когото аз казах.“ Йоан свидетелстваше за Христа още преди да Го види. Така Бог благоволил – за да не изглежда, че Йоан свидетелства от пристрастие към Него, след като вече Го е видял. Затова и казва: „за Когото казах“, тоест още преди да Го видя.

„Идещият след мене“ – разбира се, според времето на раждането, защото Предтечата беше с шест месеца по-възрастен от Христа по плът.

„ме изпревари“ – тоест стана по-почитан и по-славен от мене. Защо? Защото Той беше преди мене по Божество.

А арианите безумно тълкували този израз. Желайки да докажат, че Синът Божи не е роден от Отца, а е произлязъл като едно от творенията, те казвали: „Ето, Йоан свидетелства за Него: ‘стана преди мене’, тоест произлезе преди мене и бе сътворен от Бога като едно от творенията.“

Но от следващите думи се изобличава погрешното им разбиране. Защото какъв смисъл би имало да се каже: „Той ме изпревари (тоест бе сътворен преди мене), защото съществуваше по-напред от Мен“? Безумно е да се твърди, че Бог Го е сътворил по-рано, защото Той бил преди мене. По-логично би било да се каже: „Той беше преди мене, защото бе сътворен преди мене.“ Така разсъждават арианите.

А ние, по православен начин, разбираме така: „Идещият след мене“ – по раждането от Девата в плът – „ме изпревари“, тоест стана по-славен и по-почитан от мене чрез чудесата, които се извършваха около Него – чрез Рождеството Му, чрез възпитанието Му, чрез мъдростта Му. И това е справедливо, „защото съществуваше преди мене“ – по предвечното Си раждане от Отца, макар по явяването Си в плът да дойде след мене.

„Йоан свидетелствуваше за Него…“  Евангелистът прекъсва спомените си за проявите на славата на въплътения Логос, като дава свидетелството на Кръстителя за Христос. Твърде вероятно е сред онези, за които е предназначил своето Евангелие, да е имало мнозина, които твърде са почитали Кръстителя и за които неговото свидетелство за Христос е имало голямо значение. Евангелистът като че все още чува силния глас на Кръстителя  (глаголът κέκραγεν има тук значение на сегашно време), защото той е бил, – иска да каже евангелистът, – напълно убеден в Божественото величие на Христос.

„Йоан свидетелствуваше за Него…“

„Тоя беше, за Когото..“ С думата „тоя” Кръстителят насочвал учениците си към приближилия се към тях Иисус Христос (срв. стих 27) и Го отъждествявал с лицето, за което по-рано им казвал думите, които сега повтаря тук: „Идещият след мене и т. н.“

„Тоя беше, за Когото..“

„Идещият след мене ме изпревари“. С тези думи Кръстителт иска да каже, че Христос отначало е вървял след него, а след това и сега е пред него, така да се каже, вече е изпреварил Кръстителя. На какво се основава представата на Кръстителя за Иисус в този момент – не е ясно: за какъвто и да било успех на Иисус по това време не може да става и дума (срв. Йоан 3:26-36). Но Кръстителят признава това преварване от Иисус за напълно естествено предвид това, че Онзи е бил преди него. Последните думи явно имат значение като определение на вечността на Христос. Кръстителят, несъмнено в състояние на пророческо изстъпление, възвестява на своите ученици великата тайна на предсъществуванието на Христос. Христос е бил, т. е. съществувал е по-рано от Кръстителя, макар че се е родил по-късно от него. Той е съществувал, следователно, в друг свят (срв. Йоан 8:58). Тази мисъл за вечното битие на Христос е изразена в гръцкия текст и с употребата на положителната степен πρώτος μου вместо сравнителна πρότερός μου, която тук би било естествено да се очаква.

„Идещият след мене ме изпревари“.