От Лука свето Евангелие – глава 3 – стих 17

Чрез образа на веенето на зърното Господ утвърждава правото Си да различава заслугите. Когато зърното се пресява на хармана, пълното се отделя от празното, носещото в себе си зародиша на нов живот – от безплодното, което се разпилява от вятъра. С това сравнение Господ ни разказва как в Съдния ден ще отдели здравите плодове на заслуги и добродетели от празното самохвалство и безплодните дела, и ще въведе съвършените и добродетелните в небесните обиталища. Защото съвършен е онзи, който е удостоен да се уподоби на Него – умрелия като пшенично зърно, за да принесе в нас много плод (Йоан 12:24), ненавиждан от плявата, враг на празното самомнение. Затова и огънят, който върви пред Него, не е по природа смъртоносен – защото като изгаря злото у нечестивите, той само усилва сиянието на добрите.

Тълкувание на Евангелието според Лука

“Властното слово на Предтечата, запечатано с висше човешко достойнство, новото му учение, отговарящо на най-светите търсения на душата, съчетано с необикновената му външност и най-безхитростната проповед, правили такова силно впечатление на хората, че мнозина се смутили и си помислили в сърцата си: Не е ли това Месията, обещан на Израил? Това настроение на умовете лесно можело да доведе до вредни последици за Йоан и неговата цел. Строго верен на призванието си, не желаейки слава, която не му принадлежи, Йоан предупреждава за възможността от такова крайно увлечение и разяснява на объркания народ с кратки, но силни изрази истинския смисъл на своето служение и отношението си към Месията” (Проф. Богословский, с. 50).

За други неща вижте коментарите към Матей 3:11 – 12.