Нещастен аз човек! Кой ще ме избави от тялото на тая смърт?
Нещастен аз човек! Кой ще ме избави от тялото на тая смърт?
“Нещастен аз човек”. Възглас на страдание излиза от устата на човек, поробен от греха. Макар сам да е виновен, че се е предал във властта на греха, в основата на неговото страдание стои и наследството на прародителя Адам, което тежи върху цялото човечество.
„Кой ще ме избави?“ По-точно: кой ще се хвърли да се бори за мен (ρύσεται) и ще ме освободи от този плен?
„От тялото на тази смърт.“ Граматически може да се преведе и „от тялото на тази смърт“ (ἐκ τοῦ σώματος τοῦ θανάτου τούτου), но тъй като по-рано апостолът не е говорил за качествата на тялото, този превод не е най-подходящ. По-добре е да се разбира като „това тяло на смъртта“, т.е. тяло, попаднало под властта на греха и служещо му (ср. Рим. 6:6 – „тяло на греха“). От такова тяло апостолът копнее да бъде освободен (ср. Кол. 2:11).
Няма посочени паралелни места.
Проф. А. П. Лопухин
Естественият закон се оказа недостатъчен, писменият закон безсилен, и двата бяха победени от властта на греха. Откъде тогава можем да чакаме спасение? „Кой ще ме избави от това смъртно тяло на смъртта?“, тоест от тяло, обречено на смърт. Защото тялото, станало подвластно на страдание поради грехопадението, така се превърна и в удобен инструмент на греха. Може някой да попита: ако тялото е било податливо на греха, защо тогава грешниците преди Христовото пришествие са били наказвани? Отговорът е: защото им бяха дадени заповеди, които те можеха да изпълняват дори и в състояние на подвластност на греха.