Послание на св. ап. Павла до Римляни – глава 7 – стих 25

Оказал се в безизходица и не намерил друг спасител, човек по необходимост открива Спасител в Христос. Затова апостолът благодари на Бога Отца чрез „Иисус Христос, нашия Господ“, защото именно Христос е причината за тази благодарност. Той е изпълнил онова, което законът не можеше да извърши: избавил ме е от немощта на плътта, като я укрепи. Така плътта вече не е подвластна на тиранията на греха. Както чрез престъплението на Адам тя стана смъртна и лесно подвластна на греха, така чрез послушанието на Разпнатия и Възкръсналия, получила залога на нетлението, тя вече може мъжествено да се противи на греха.

„Благодаря на Бога!“ възкликва Павел, не сдържайки радостта си заради избавлението, което получава чрез Христос от този тежък вътрешен разрив. Но не влиза в подробности за начина на спасението, понеже вече е говорил за това в 3-та и 5-та глава.

„И тъй“ – заключение към целия откъс (стихове 14–24).

„сам аз“,  т.е. човекът, оставен сам на себе си, без помощта на Христос: с ума си служи на Божия закон, а с плътта – на закона на греха.

„Божият закон“ тук не е Мойсеевият, а законът на ума (ст. 23), който подтиква невъзродения ум да е в съзвучие с Божия закон (стих 22) и е наречен Божий, защото именно такова отношение изисква Бог. Но това служение е само вътрешно, докато външното служение на човека остава под закона на греха.

Като цяло в стиховете на тази глава апостолът не говори нито за естествения човек, който живее в неведение и доброволен грях, нито за чедото Божие, възродено от благодатта. Той говори за човек, чиято съвест, събудена от закона, със страх и трепет, но само със собствени сили, започва безнадеждна борба със злото. Такава борба неминуемо завършва с неуспех за човека… Същото се случва и с възродения, когато застане в положението на описания тук човек: ако забрави Христос и Неговата благодатна помощ, за него няма надежда за успех, колкото и високи да са целите, които си поставя. Затова оплакванията на апостол Павел от вътрешния разрив, преживян от него във фарисейството, могат отново да прозвучат и от устата на християнин – но християнин, останал без Христос.