Послание на св. ап. Павла до Римляни – глава 7 – стих 23

Как ме прави пленник? Чрез „закона на греха“, тоест чрез неговата сила и мъчителна власт. Забележете, апостолът не казва „влечение на плътта“ или „природа на плътта“, а именно „закон на греха“, който владее в моите членове. Значи не плътта е виновна. Ако разбойник завземе царския дворец, самият дворец не е виновен за това. Така и тук: ако в членовете ми обитава грехът, от това плътта не става зла. Някои [тълкуватели] различават тук четири закона: Божият закон, който учи на добро и достойно; противоборстващият закон – идващ по действието на дявола; законът на ума, тоест естественият; законът, който действа в нашите членове – грехолюбивата воля и наклонността към зло, които чрез навикd правят сърцето нечувствително и ожесточено.

„в членовете ми“ означава същото като „в плътта“, тоест в телесно-материалната страна на човешкото същество.

“закон, който воюва против закона на моя ум”. Тук апостолът използва сравнение от военната област. Той вижда двама противници: закона на ума (т.е. вътрешния човек) и закона на членовете (или, както по-нататък го нарича, закона на греха).

Първият увлича човека към изпълнение на Божия закон и му посочва пътя към небето. Вторият го отклонява и повлича към ада. В тази борба надмощие взема вторият закон – той поробва човека и като пленник го принуждава да върши онова, което е по волята на закона на греха.