От Матея свето Евангелие – глава 5 – стих 45

Но когато Той ни призовава към това чрез Единородния Син, Той ни призовава да бъдем като Него. Защото, както е казано в следващите стихове, Той прави слънцето Си да изгрява над злите и над добрите, и изпраща дъжд над праведните и неправедните.

Може да разберете Неговото слънце не като това, което е видимо за телесните очи, а като онази мъдрост, за която е казано: „Тя е сиянието на вечната светлина“; или както е казано: „Слънцето на правдата изгря над мен“; и отново: „А за тези, които се боят от името на Господа, ще изгрее Слънцето на правдата.“ По същия начин можете да разберете дъжда като напояването с учението на истината, защото Христос се е явил както на добрите, така и на злите, и е проповядван на добрите и злите.

Или може би предпочитате да разберете слънцето като онова, което е дадено за телесните очи не само на хората, но и на животните; и дъжда, който носи плодове, дадени за освежаване на тялото, което, според мен, е по-вероятното тълкувание.

Понеже духовното слънце не изгрява освен за добрите и светиите; защото именно това оплакват нечестивите в книгата, наречена „Премъдрост Соломонова“: „И слънцето не изгря над нас.“ А духовният дъжд не напоява никого освен добрите; защото нечестивите са представени чрез лозето, за което е казано: „Ще заповядам на облаците си да не валят дъжд върху него.“

Но независимо дали разбирате едното или другото, това става чрез великата Божия доброта, която сме призовани да подражаваме, ако желаем да бъдем деца на Бога.

Но ако по-грижливо разгледаме думите на Спасителя, ще видим, че в тях се съдържа ново предписание, много по-високо. Действително Той заповядва не само да обичаме враговете, но и да се молим за тях. Виждаш ли на какви стъпала той е възлязъл и как ни е поставил на самия връх на добродетелта?

Погледни и ги изброй, като започнеш от първото: първото стъпало е – да не причиняваш обида; второто – когато тя е вече причинена, не въздавай с равно зло на обидилия; третото – не само да не вършиш на обиждащия това, което ти си претърпял от него, но и да оставаш спокоен; четвъртото – да предаваш самия себе си на страдание; петото – да даваш повече от това, което иска да вземе причиняващият обида; шестото – да не храниш към него ненавист; седмото – даже да го обичаш; осмото – да му правиш добро; деветото – да се молиш на Бога за него. Виждаш ли, каква висота на мъдрост е това?

Но заради това пък и блестяща е наградата. Тъй като заповедта е голяма и изисква мъжествена душа и велик подвиг, заради това и Спасителят обещава за нейното изпълнение такава награда, каквато не е съединявал нито с една от предишните заповеди. Той обещава тука на земята, както обещал на кротките, не утеха и помилване, каквито обещал на плачещите и милостивите, не царство небесно, но нещо много повече – уподобяване на Бога, доколкото това е възможно за човеците: „за да бъдете, казва Той, синове на вашия Отец небесен“.

Спасителят приравнява слушащите словото Му със синове на Своя небесен Отец, те трябва да постъпват така, както прави техният Отец, да Му подражават. А Отец заповядва на слънцето да изгрее над злите и добрите и изпраща дъжд над праведните и неправедните.

При Сенека се открива забележителен паралел с тези думи на Христос: si deos imitaris, da et ingratis beneficia; nam et sceleratis sol oritur, et piratis patent maria („Ако подражавате на боговете, правете добро и на неблагодарните, защото дори за нечестивите слънцето изгрява и моретата се отварят за разбойниците“).

Господ неслучайно казва: „на праведни и неправедни“, а не „на неправедните както на праведните“, защото Бог не за всички хора дава всяко благо земята, а за малък брой светии. Защото Той повече се радва на това, грешниците въпреки своите заслуги да се наслаждават на Божиите блага, отколкото праведните, въпреки заслугата си, да са лишени от Неговите блага. По подобен начин и когато Господ се гневи на грешниците, Той изпраща бича си не за добрите хора, а само за грешните: но това засяга еднакво и праведните, и грешните. Защото както в доброто Той не отделя грешниците от праведните, така и в злото не отделя праведните от грешниците.

В благото Той не отделя грешните от праведните, за да не би, бидейки отделени, те да си помислят, че са изоставени и да се отчаят. А в злото Той не отделя праведните от грешните, за да не би отделените да си помислят, че са избрани, и да се възгордеят; особено понеже за лошите хора доброто не е от полза, а по-скоро вреди, а за добрите злото не е за вреда, а по-скоро от полза.

PG 56:703-704

Тъй като Бог ни призовава към това чрез Самия Свой Единороден Син, Той ни призовава към Своето подобие. Защото Той, както подобаващо е казано, заповядва на Своето слънце да изгрява над злите и добрите и праща дъжд на праведните и неправедните. Или може под „Своето слънце“ да разбираш не онова, което е видимо за телесните очи, а Премъдростта, за която е казано: „Тя е отражение на вечната светлина“ (Прем. 7:26), а също и: „Изгря за мен Слънцето на правдата“. И още: „А за вас, които благоговеете пред името Господне, ще изгрее Слънцето на правдата“ (Мал. 4:2). Също и под „дъжд“ може да разбираш оросяването с истинското учение, защото Христос се е явил както на добрите, така и на злите, и проповядваше благата вест и на добрите, и на злите.