Аз пък ви казвам: обичайте враговете си, благославяйте ония, които ви проклинат, добро правете на ония, които ви мразят, и молете се за ония, които ви обиждат и гонят,
Аз пък ви казвам: обичайте враговете си, благославяйте ония, които ви проклинат, добро правете на ония, които ви мразят, и молете се за ония, които ви обиждат и гонят,
“Но Аз ви казвам: Обичайте враговете си”. Тук Господ е достигнал до самия връх на добродетелите. Защото какво по-велико от това да обичаш враговете си? Но това не е невъзможно да се осъществи. Защото Мойсей и Павел обичаха юдеите, които беснееха срещу тях, повече, отколкото обичаха себе си, и всички светии са обичали враговете си. (…) Ние ги благославяме, защото трябва да ги смятаме за наши благодетели. Защото всеки, който ни преследва и ни подлага на изпитание, облекчава наказанието, което ще изтърпим за собствените си грехове.
Тълкувание върху Евангелието от Матей
Той заповядва не само да обичаш враговете, но и да се молиш за тях. Видя ли до какви степени се издига Той и как ни постави на самия връх на добродетелта? Виж и ги преброй, започвайки с първата: първата степен – да не задържаш беззаконие; втората – когато това се случи, да не въздаваш със същото на обиждащия; третата – да не правиш на обиждащия това, което ти си претърпял, но да останеш спокоен; четвъртата – да се подложиш на претърпяване на страданията; петата – да даваш повече, отколкото иска да вземе извършилият беззаконие; шестата – да не изпитваш ненавист към него; седмата – даже да го обичаш; осмата – да му вършиш добрини; деветата – да молиш за него Бога. Виждаш ли висотата на любомъдрието? Но за това и наградата е велика.
Беседи върху Евангелието от Матей
Законът на Господа превъзхожда както естествения, така и божествения закон, под който аз разбирам закона на Мойсей. Защото невъзможното за човека е възможно за Бога (Лука 18:27). И все пак Христос не иска невъзможното, както показва това първомъченикът Стефан, който по време на своята екзекуция преклони колена и се молеше за тези, които го замеряха с камъни. По подобен начин и апостол Павел, който претърпял толкова мъчения от юдеите, се молил за тях. Рядкостта на такива постъпки показва, че при все това е възможно, даже ако за повечето изглежда неизпълнимо, доколкото те не довеждат добродетелта до висшето съвършенство.
Фрагменти
От Лука свето Евангелие – глава 6 – стих 27
Но вам, които слушате, казвам: обичайте враговете си, добро правете на ония, които ви мразят,
От Лука свето Евангелие – глава 23 – стих 34
А Иисус говореше: Отче! прости им, понеже не знаят, що правят. И като деляха дрехите Му, хвърлиха жребие.
Деяния на светите Апостоли – глава 7 – стих 60
И, като коленичи, викна с висок глас: Господи, не зачитай им тоя грях! И като каза това, почина.
Първо послание на св. ап. Павла до Коринтяни – глава 4 – стих 12
и се трудим, работейки с ръцете си. Злословени - благославяме; гонени - търпим;
От Лука свето Евангелие – глава 6 – стих 27
Но вам, които слушате, казвам: обичайте враговете си, добро правете на ония, които ви мразят,
Послание на св. ап. Павла до Римляни – глава 12 – стих 20
И тъй, ако врагът ти е гладен, нахрани го; ако е жаден, напой го; защото, вършейки това, ти ще струпаш жар на главата му.
Послание на св. ап. Павла до Римляни – глава 12 – стих 20
И тъй, ако врагът ти е гладен, нахрани го; ако е жаден, напой го; защото, вършейки това, ти ще струпаш жар на главата му.
Проф. А. П. Лопухин
В четенето на текста има много колебания. Изразът „благославяйте ония, които ви проклинат“ е пропуснат в в Синайския, Ватиканския, Вулгата на някои други латински преводи, при Тишендорф, Уесткот и Хорт, но присъства в recepta, в почти всички курсиви, при Йоан Златоуст, Теодорит, Теофилакт и много други.
Изразът „добро правете на ония, които ви мразят“ е пропуснат в Синайския и Ватиканския кодекс, но присъства в recepta, в почти всички курсиви, Вулгата и сирийската Пешита.
И накрая, „за ония, които ви обиждат“ е пропуснато в Синайския и Ватиканския кодекси, при Тишендорф, Уесткот и Хорт, но се среща в recepta, в почти всички курсиви, в древните латински преводи и в Пешита.
Така редица кодекси не съдържат тези думи, но огромното мнозинство от ръкописи и цитати от църковни писатели са в тяхна полза. Много екзегети смятат, че тези думи са интерполирани тук от Лука 6:27-28. Когато сравняваме текста на Матей и Лука, установяваме, че ако не вземаме предвид разночетенията, той е един и същ и при двамата евангелисти. Но други екзегети са на друго мнение и твърдят, че подозренията за интерполация на това място не са основателни. Т. Цан приема текста за автентичен, въпреки че не е категоричен.
Свети Йоан Златоуст намира, започвайки от стих 39, девет степени, чрез които Спасителят ни издига все по-високо и по-високо – „до самия връх на добродетелта“. „Първата степен е да не започваш ти сам оскърбление; втората, когато то вече е нанесено, да не се отплащаш еднакво на този, който го е направил; третата е не само да не правиш на обидилия те това, което си изтърпял от него, но и да останеш спокоен; четвъртата е да предадеш себе си на злострадание; петата е да даваш повече, отколкото обиждащият те иска да вземе; шестата е да не го мразиш; седмата е дори да го обичаш; осмата е да му правиш добро; деветата е да се молиш на Бога за него“.
Подобни учения не са били чужди и на езичниците. Например, известни са будистките поговорки: „Победи гнева чрез отсъствие на гняв. Победи несправедливостта с доброта, Победи подлия човек с дар, а лъжеца – с истина.“