От Матея свето Евангелие – глава 27 – стих 22

Местоимението “му” след “казват” не присъства в много от кодексите. От съобщенията на евангелистите не личи да е имало по-ранно споменаване на кръста. Началниците на народа желаели единствено екзекуцията на Иисус Христос, за което молили Пилат, но е съмнително дали са искали точно екзекуцията на кръста. Ако са го искали и преди това, то въпросът на Пилат какво да направи с Иисус, наричан Христос, не ни е съвсем ясен. Заявленията на народа за екзекуция на кръста са прозвучали някак внезапно и неочаквано. Разказът изглежда не е пълен и в него са пропуснати някои незначителни подробности. Може би от думите на Пилат или от слуховете за предишните престъпления на Варава народът е знаел, че Варава ще бъде осъден на разпъване на кръст. Crucem meritus erat Barabbas.

Напомнянето на Пилат на народа за Варава веднага променя цялата ситуация. Ако те не поискат освобождаването на Варава, той ще бъде разпънат на кръст. По-добре да бъде избавен от такова наказание. Нека Иисус, наричан Христос, да приеме кръстната екзекуция вместо него! Нека Той да бъде разпънат на кръст вместо Варава! И така викът “нека бъде разпнат” започнал да се повтаря от развълнуваната и разярена тълпа, която ставала все по-яростна под влиянието на първосвещениците и старейшините.

Думата σταυρωθήτω (нека бъде разпнат) на иврит, – кратка, страшна, – започна да преминава от единия до другия край сред възмутената тълпа. Прозвучали викове  πάντες οὐκ οἱ ὄχλοι μόνοι, καὶ οἱ πρεσβύτεροι (от всички, не само тълпите, но и първосвещениците и старейшините, – Евтимий Зигабен).

След ποιήσω (“да сторя”) има два винителни падежа τί и Ἰησοῦν τὸν λεγόμενον Χριστόν; подобни обръщения са характерни за гръцката реч (срв. “Киропедия” на Ксенофонт, 3, 2, 15 – οὐδεπεπώποτε ἐπαύοντο πολλὰ κακὰ ἡμᾶς (вместо ἡμῖν) ποιοῦντες).