(Срв. Лука 19:24). Ориген казва: “Не е лесно да се обясни как става така, че онова, което преди е било дадено на някого, му се отнема и се дава на някой друг, който е активен, за да може да има повече от онова, което вече е придобил”. По-нататък у Ориген следва едно алегорично и неясно обяснение. В духовен смисъл, разбира се, обяснението е доста трудно, но ако се придържаме към историческата или битовата основа на притчата, обяснението не изглежда особено...
Ориген казва: “Не е лесно да се обясни как става така, че онова, което преди е било дадено на някого, му се отнема и се дава на някой друг, който е активен, за да може да има повече от онова, което вече е придобил”. По-нататък у Ориген следва едно алегорично и неясно обяснение. В духовен смисъл, разбира се, обяснението е доста трудно, но ако се придържаме към историческата или битовата основа на притчата, обяснението не изглежда особено трудно. На роба, който не е платил дадената му сума, като бездействащ и мързелив, тя му е отнета. Това служи като първо наказание за него. Талантът, който не е нараствал, се дава на първия роб, а не на втория, въпреки че и той е бил добър и верен. Той е по-надежден. Всичко това е толкова естествено и житейски превдоподобно! Няма значение, че първият има много таланти, както е сега. Силите му са големи и той може да действа отново и да придобие още. Господарят е навсякъде и винаги пресметлив и отлично знае как да пази своите интереси.
Проф. А. П. Лопухин
(Срв. Лука 19:24).
Ориген казва: “Не е лесно да се обясни как става така, че онова, което преди е било дадено на някого, му се отнема и се дава на някой друг, който е активен, за да може да има повече от онова, което вече е придобил”. По-нататък у Ориген следва едно алегорично и неясно обяснение. В духовен смисъл, разбира се, обяснението е доста трудно, но ако се придържаме към историческата или битовата основа на притчата, обяснението не изглежда особено трудно. На роба, който не е платил дадената му сума, като бездействащ и мързелив, тя му е отнета. Това служи като първо наказание за него. Талантът, който не е нараствал, се дава на първия роб, а не на втория, въпреки че и той е бил добър и верен. Той е по-надежден. Всичко това е толкова естествено и житейски превдоподобно! Няма значение, че първият има много таланти, както е сега. Силите му са големи и той може да действа отново и да придобие още. Господарят е навсякъде и винаги пресметлив и отлично знае как да пази своите интереси.