Всякой, който отрича Сина, няма и Отца; а който изповядва Сина, има и Отца.
Всякой, който отрича Сина, няма и Отца; а който изповядва Сина, има и Отца.
От Марка свето Евангелие – глава 8 – стих 38
Защото, който се срами от Мене и от думите Ми в тоя прелюбодеен и грешен род, и Син Човечески ще се срами от него, кога дойде в славата на Отца Си със светите Ангели.
От Йоана свето Евангелие – глава 8 – стих 19
Тогава Му рекоха: де е Твоят Отец? Иисус отговори: вие не знаете нито Мене, нито Отца Ми; ако знаехте Мене, щяхте да знаете и Отца Ми.
Проф. А. П. Лопухин
Само чрез Сина можем истински да познаем Отца – по думите на самия Господ Иисус: „Който е видял Мене, видял е Отца… Аз съм в Отца и Отец е в Мене“ (Йоан 14:9–10).
Затова отричането на Сина затваря пътя към Отца – то прави невъзможно всяко истинско богопознание и спасение.
„Юдеите отхвърлят Сина и въпреки това си приписват знание за Отца. Но нека знаят, че не са познали и Отца. Защото, ако бяха Го познали, щяха да познаят и Сина – понеже Той е Син на този Отец и Единороден“
(блаж. Теофилакт)
Но за спасението не е достатъчно само вяра в Сина Божий и познаване на Отца чрез Него – необходимо е и изповядване на тази вяра: да се свидетелства с думи и дела за Иисус Христос като Господ и Спасител. Това изповядване е неразделна част от християнския живот, както свидетелства самият Христос (Мат. 10:32–33), както и апостол Павел (Рим. 10:9–10) и апостол Тимотей (1 Тим. 6:12–13).