Това бил неизразимо тържествен момент. Дори малцината вярващи и техният водач и говорител, приветствайки Христос като Месия, били запленени от старите национални възгледи и не можели да се примирят със страданията и смъртта на Месията. Но след като строго упрекнал самонадеяния апостол за неговата неразумна привързаност и духовна слабост, Спасителят използвал случая, за да изложи най-дълбокото учение, с което се обърнал не само към учениците Си, но и към всички изобщо, Дори в такава отдалечена област като тази на Кесария...
Това бил неизразимо тържествен момент. Дори малцината вярващи и техният водач и говорител, приветствайки Христос като Месия, били запленени от старите национални възгледи и не можели да се примирят със страданията и смъртта на Месията. Но след като строго упрекнал самонадеяния апостол за неговата неразумна привързаност и духовна слабост, Спасителят използвал случая, за да изложи най-дълбокото учение, с което се обърнал не само към учениците Си, но и към всички изобщо, Дори в такава отдалечена област като тази на Кесария Филипова Христос не можел съвсем да избегне това, че народът се събирал при Него, тъй като там живеели немалко юдеи. Евангелието на Марк свидетелства, че дори там народът Го е следвал масово, като обикновено е вървял на известно разстояние от Него и апостолите, а понякога е се доближавал, за да чуе доброто учение, което е излизало от устата Му. И хората, и учениците все още са били заразени със същите лъжливи схващания, които накарали Петър да се намеси така прибързано.
Затова Той се обърнал към всички с поучение, в което обяснил, че същността на всеки висш дълг, смисълът на всяка житейска истина, която е едновременно най-приятното служение на Бога и най-благородният пример за хората, се крие в закона за саможертвата. Точно по този повод Той изрекъл онези няколко думи, които оказали изключително благоприятно въздействие върху съвестта на човечеството, издигайки мислите му от чувствения към духовния свят: “Каква полза за човека, ако придобие целия свят, а навреди на собствената си душа? Или какъв откуп ще даде човек за душата си?” (Марк 8:36-37) А след това Христос още веднъж им казал, че и Сам Той ще бъде предаден на съд.
Проф. А. П. Лопухин
Това бил неизразимо тържествен момент. Дори малцината вярващи и техният водач и говорител, приветствайки Христос като Месия, били запленени от старите национални възгледи и не можели да се примирят със страданията и смъртта на Месията. Но след като строго упрекнал самонадеяния апостол за неговата неразумна привързаност и духовна слабост, Спасителят използвал случая, за да изложи най-дълбокото учение, с което се обърнал не само към учениците Си, но и към всички изобщо, Дори в такава отдалечена област като тази на Кесария Филипова Христос не можел съвсем да избегне това, че народът се събирал при Него, тъй като там живеели немалко юдеи. Евангелието на Марк свидетелства, че дори там народът Го е следвал масово, като обикновено е вървял на известно разстояние от Него и апостолите, а понякога е се доближавал, за да чуе доброто учение, което е излизало от устата Му. И хората, и учениците все още са били заразени със същите лъжливи схващания, които накарали Петър да се намеси така прибързано.
Затова Той се обърнал към всички с поучение, в което обяснил, че същността на всеки висш дълг, смисълът на всяка житейска истина, която е едновременно най-приятното служение на Бога и най-благородният пример за хората, се крие в закона за саможертвата. Точно по този повод Той изрекъл онези няколко думи, които оказали изключително благоприятно въздействие върху съвестта на човечеството, издигайки мислите му от чувствения към духовния свят: “Каква полза за човека, ако придобие целия свят, а навреди на собствената си душа? Или какъв откуп ще даде човек за душата си?” (Марк 8:36-37) А след това Христос още веднъж им казал, че и Сам Той ще бъде предаден на съд.