А към всички казваше: ако някой иска да върви след Мене, нека се отрече от себе си, нека носи кръста си всеки ден и Ме следва.
А към всички казваше: ако някой иска да върви след Мене, нека се отрече от себе си, нека носи кръста си всеки ден и Ме следва.
Светът не е разпнат за онзи, който обича богатството, обича светските почести, търси своето, а не Христовото, или обича видимото, а не невидимото (срв. 2 Кор. 4:18); не е разпнат и за онзи, който жадува живота, а за този, който бърза да се освободи и да бъде с Христос (Фил. 1:23).
Човек се отрича и от самия себе си, когато промени предишния си живот, привикнал към злото, с подобаващо преобразяване: например онзи, който дълго е живял в разпуснатост, се отрича от себе си като разпуснат, когато стане целомъдрен; и по същия начин, въздържането от какъвто и да е грях е отричане от самия себе си.
“към всички”. Според Евангелието на Марк в този момент Господ призовал при Себе Си множеството, което Го следвало (Марк 8:34).
Той се обърнал към всички с поучение, че най-приятното служение на Бога и най-облагородяващият пример за хората, се крие в закона за саможертвата. Тези няколко думи оказват изключително благоприятно въздействие върху съвестта на човечеството, като насочват мислите му от чувствения към духовния свят.
От Матея свето Евангелие – глава 10 – стих 38
и който не взима кръста си, а следва подире Ми, не е достоен за Мене.
От Матея свето Евангелие – глава 16 – стих 24
Тогава Иисус рече на учениците Си: ако някой иска да върви след Мене, нека се отрече от себе си, да вземе кръста си и Ме последва;
От Марка свето Евангелие – глава 8 – стих 34
И като повика народа с учениците Си, рече им: който иска да върви след Мене, нека се отрече от себе си, да вземе кръста си и Ме последва.
От Лука свето Евангелие – глава 14 – стих 27
и който не носи кръста си, а върви след Мене, не може да бъде Мой ученик.
Св. Василий Велики (330 – 379)
И тъй, ние сме длъжни да се отречем от самите себе си и, като вземем кръста Христов, по този начин да Го последваме. А отричането от себе си означава пълно забравяне на миналото и отказ от собствената си воля. Това за живеещия в общество сред хората е твърде трудно, да не кажем — съвсем невъзможно. Защото общението с такъв живот става пречка да вземем своя кръст и да последваме Христа.
Готовността да умрем заради Христа, умъртвяването на земните членове, нагласата твърдо да понасяме всяка опасност, която ни сполетява за името Христово, и безпристрастното отношение към настоящия живот — ето какво означава „да вземем своя кръст“. Но към това виждаме да възникват големи препятствия у нас, именно поради привързаността ни към обикновения, ежедневен живот. (Разширени аскетични правила)