а това, що падна на добра земя, са ония, които, като чуят словото, пазят го в добро и чисто сърце и принасят плод с търпение. Като каза това, извика: който има уши да слуша, нека слуша!
а това, що падна на добра земя, са ония, които, като чуят словото, пазят го в добро и чисто сърце и принасят плод с търпение. Като каза това, извика: който има уши да слуша, нека слуша!
Какво трябва да се каже за израза: „Който има уши да слуша, нека слуша“ (Лука 8:16)? Известно е, че някои имат съвършени уши, способни да чуват Божиите слова. А какво се казва за онези, които нямат такива уши? „Слушайте, глухи, и гледайте, слепи“ (Ис. 42:18).
Всички подобни изрази се отнасят до вътрешния човек.
Беседи върху Псалмите
Това добро семе заслужава възхищение. Богатата и плодородна земя принася плод стократно. Казват, че добрата почва, когато се обработва, понякога дава стократен плод – и това е знак на всяка плодородна и плодоносна земя.
Един от пророците е казал от името на Бога: „И всички народи ще ви наричат блажени, защото ще бъдете земя желана“ (Малахия 3:12).
Когато Божието слово падне върху чист разум, който има опит в очистването си от вредни неща, то пуска дълбоки корени в него и израства като зрял кочан царевица. То дава плод, като прави този, който го е приел, съвършен – със здраво стъбло и красиво цъфтене.
“в добро и чисто сърце”, т.е. в нравствено прекрасно и добро (καλῇ καὶ ἀγαθῇ) сърце, а такова сърце се създава чрез пречистващото действие на слушаното слово (Йоан 15:3).
“с търпение”, т.е. като постоянстваме в словото, като се държим неизменно за него. Това е казано в противовес на “отстъплението”, посочено в стих 13.
Няма посочени паралелни места.
Блаж. Теофилакт Български (Охридски) (1055 – 1107)
И тъй, три части са загиващи, а една – спасяваща се. Така се оказва, че спасените са малко, а погиващите – твърде много.
Забележи също и точността на евангелиста, който казва за спасените: „като чуят словото, го пазят“. Това е казано заради онези, които са край пътя; защото те не задържат учението и дяволът го отнема от тях.
„И принасят плод“ – това е казано заради онези, които се задушават от житейските грижи и не устояват докрай, защото такива (тоест онези, които не издържат до края) не принасят плод.
„С търпение“ – това е казано заради онези, които са на камък: те приемат учението, но като не устояват на връхлетелото ги изкушение, се оказват негодни.
Виждаш ли как за спасените е казано: „пазят и принасят плод с търпение“ – и чрез тези три признака Той ги отличава: от онези, които не задържат учението (край пътя), от онези, които не принасят плод (в тръните), и от онези, които не издържат на изкушението (на камъка).