От Лука свето Евангелие – глава 11 – стих 4

Ако ние самите не желаем да проявим снизхождение към нашите длъжници, тогава и с нас ще постъпят така, както Господ постъпва в евангелската притча с онзи, който не простил на своя съслужител стоте динария. На човек, на когото преди това е бил опростен огромен дълг, Господарят заповядва да му бъдат сложени окови и да му се изиска дългът отново, казвайки: „Зъл и ленив раб! Не трябваше ли и ти да се смилиш над своя другар, както и аз се смилих над теб? Хвърлете го в тъмницата, докле не върне целия дълг“ (Мат. 18:32–34).

И Господ добавя: „Така ще постъпи с вас и Моят Небесен Отец, ако не простите от сърце на брат си неговите прегрешения“ (Мат. 18:35).

Следователно, ако хората, които са съгрешили против нас, изразяват разкаяние, трябва да им простим – дори ако нашият длъжник многократно ни огорчава. Защото е казано: „ако седем пъти на ден брат ти съгреши против теб и седем пъти се обърне и каже: ‘кая се’ – прости му“ (Лука 17:4).

Но и към онези, които не проявяват никакво разкаяние, не бива да бъдем сурови. Защото „който отхвърля наставлението, пренебрегва душата си“ (Притч. 15:32). В такива случаи трябва да се грижим за тяхното изцеление – за онзи, който така е извратил себе си, че дори не усеща собствените си пороци, и живее като опиянен от разрушителното вино на страстите.

Евангелист Лука, който казва: „прости нам греховете ни“, защото греховете са подобни на дългове, които вземаме и не връщаме – изразява същото, което и Матей, който изглежда не оставя възможност човек да прощава само на покайващите се длъжници. Затова Господ установява да добавяме в молитвата думите: „защото и ние прощаваме на всеки наш длъжник“.

Всички ние имаме власт да прощаваме греховете, извършени против нас, което е ясно от думите: „както и ние прощаваме на нашите длъжници“ (Мат. 6:12) и „защото и ние прощаваме на всеки наш длъжник“ (Лука 11:4).

Но онзи, който е вдъхновен от Иисус подобно на апостолите, и чрез делата му се вижда, че носи в себе си Светия Дух и е духовен, воден от Духа по образа на Сина Божи във всички свои дела – такъв човек отпуска онова, което би отпуснал и Бог, и задържа онова, което Бог задържа заради неизцелими грехове.

Защото той, подобно на пророците, които не изричаха свои измислици, а Божии решения, служи на Бога – Единствения, Който има власт да прощава греховете. (За молитвата)

Христос учи Своите ученици да бъдат кротки и дълготърпеливи, за да могат с чиста съвест да произнасят в молитвата си: „и прости нам греховете ни, защото и самите ние прощаваме на всеки наш длъжник“ (Лука 11:4). Първо Той ги наставлява да искат прошка за собствените си грехове, а след това – да признаят, че те самите напълно са простили на другите.

С други думи, те молят Бога да бъде към тях толкова търпелив и милостив, колкото и те самите се стараят да бъдат към своите ближни. Защото Бог е справедлив, знае как да проявява милост към всеки и изисква от нас същия дух на състрадание.

Спасителят мъдро не завършва молитвата дотук, а повелява да добавим: „защото и ние прощаваме на всеки наш длъжник“. Такива думи могат да кажат само онези, които са избрали добродетелния живот и усърдно изпълняват волята Божия, която, както учи Писанието, е „блага, угодна и съвършена“ (Рим. 12:2).

Затова сме длъжни да молим Бога да ни прости греховете, които сами сме извършили – но първо да простим на всички, които са ни обидили. Разбира се, това се отнася за греховете, извършени срещу нас, а не срещу Божията слава – над това не сме властни. Но това, което е сторено против нас, можем и трябва да простим.

И когато прощаваме на своите ближни за онова, което са направили срещу нас, тогава намираме Христос, Спасителя на всички, Който е кротък и винаги готов да покаже към нас милост. (Тълкувание на Евангелие според Лука)

След като сме помолили за прехрана, следващата ни молба е за опрощение на греховете, за да може този, който е нахранен от Бога, да живее в Бога. Така се осигурява не само настоящият и преходен живот , но и вечният, към който можем да достигнем, ако получим опрощение на греховете си.

Господ нарича греховете дългове, както казва по-нататък: „Опростих ти целия онзи дълг, защото ме помоли“ (Мат. 18:32).

Колко полезно и спасително е за нас това напомняне – че сме грешници, принудени да молим за прошка, за да може, докато търсим Божието милосърдие, умът ни да се връща към осъзнаване на нашата вина.

За да не би някой да се гордее с привидна невинност и така да погине още по-окаяно поради възгордяване, той е научен, че съгрешава всеки ден, защото му е заповядано да се моли за опрощение на греховете си.

DE ORATIONE DOMINICA

И не ни въвеждай в изкушение, но избави ни от лукавия

Нека обърнем внимание на това: „Не ни въвеждай“ – не ни оставяй да паднем в изкушение, на което не можем да устоим. Не се казва: „Не ни води в изкушение“, а както атлети, които искат да се състезават, ние молим да имаме силата да се противопоставим на врага, тоест на греха. Господ, Който понесе на раменете Си нашите грехове и прости прегрешенията ни, е способен да ни защити и да ни предпази от хитростите на дявола, който ни напада, така че врагът, който непрестанно ражда злото, да не ни завладее. Който се уповава на Бога, не се страхува от дявола. Защото: „Ако Бог е за нас, кой ще бъде против нас?“ (Рим. 8:31). На Него принадлежат честта и славата, сега и винаги и във вечни векове.

И прости нам дълговете ни, както и ние прощаваме на длъжниците си

Какво друго е „дългът“, освен грехът? Ако не приемахме пари от чужд заемодател, нямаше да дължим. Затова ни се вменява грях. Разполагахме със собственото си богатство и трябваше да останем богати. Бяхме богати, защото бяхме създадени „по образ и подобие Божие“ (Бит. 1:26-27). Но изгубихме това, което притежавахме – смирението, когато в гордостта си започнахме да изискваме. Изгубихме своето богатство. Останахме голи, както Адам. Взехме заем от дявола, който не ни беше нужен. И така – ние, които бяхме свободни „в Христа“, станахме пленници на дявола. Врагът държеше дълговата записка. Но Господ я прикова на Кръста и я заличи със Своята Кръв (Кол. 2:14-15). Заличи дълга и ни освободи. Затова е от особено значение това, което казваме: „И прости нам дълговете ни, както и ние прощаваме на длъжниците си“.

Да обърнем внимание: „Прости нам…, както и ние прощаваме…“ Ако ние прощаваме, тогава изпълняваме необходимото условие, за да бъдем простени. Ако не прощаваме, как тогава искаме, как очакваме Бог да ни прости?