От Лука свето Евангелие – глава 11 – стих 5

Човек, при когото неочаквано пристига приятел от път, но който няма с какво да го нагости, решава да поиска на заем три хляба от своя съсед. Тези три хляба, казват някои тълкуватели, могат да се разбират символично като образ на единосъщната Света Троица.

Той буди своя приятел посред нощ, като настойчив и натрапчив просител, въпреки че онзи вече е легнал да спи заедно с домашните си, за да му даде каквото иска, опасявайки се по-скоро от отказ, отколкото да срещне добро разположение.

Оттук трябва да разберем следното: ако човек, който вече спи, все пак става и дава, защото е притиснат от настойчивостта на просещия, то колко повече, с какво по-голямо благоволение! ще даде Този, Който никога не спи и Който Сам ни подтиква към молитва, дори когато ние самите сме „заспали“ духовно. (Послания)

След като Христос научил учениците Си как да се молят, Той ги уверява, че молитвата им ще бъде чута. Разказва притчата за приятеля, който с настойчивите си молби кара приятеля си да стане от леглото през нощта, за да даде на молителя три хляба, с които да нагости неочаквано дошлия при него за угощение другар.

“да речем”.  В гръцкия текст тук става дума не за условна, а за въпросителна форма на изречението и едва от 7 стих продължава условното изречение, на което 8 стих представлява главно изречение или заключение (срв. Мат. 7:9). По-правилният ход на мисълта би могъл да бъде представен така: “Кой от вас има приятел (τίς ἐξ ὑμῶν ἕξει φίλον) и приятелят му да дойде при него в полунощ и да му каже: и няма ли да получи отговор от него: “Не ме безпокой…? А аз ви казвам…”.