От Йоана свето Евангелие – глава 4 – стих 23

След като отдава предимство на юдеите пред самаряните, Христос сега вече поставя християните над юдеите, за да не възникне подозрение и да не изглежда, че Той, като юдеин, пристрастно благоволи към юдеите. Затова, като казва „идва час“, за да не помисли жената, че това ще стане някога далеч в бъдещето, Той добавя: „и вече е“, тоест, това вече се осъществява.

 „Истински поклонници“ Иисус Христос нарича онези, които вярват в Него и принадлежат към Църквата, хора, които се покланят истинно, а не служат „в сянка“, както юдеите и самаряните, чието богослужение изцяло е било сянка и предобраз на истината. Тези истински поклонници ще служат на Отца не по плът, а по дух, тоест не с телесни жертви, а с духовни; не в образи и предобрази, а в истина; не ограничавайки богопочитанието с определено място, както правели юдеите и самаряните, а благославяйки Господа на всяко място на Неговото владичество.

Иисус Христос споменава само Отца, поради немощта на жената, защото не било уместно още тогава да ѝ разкрие цялото учение.

„Защото Отец търси такива, които Му се покланят“, тоест, не в сянка, а истински поклонници, които Му принасят не телесни, а духовни жертви. Като казва „търси“, Христос показва, че законното, старозаветно служение не е угодно на Отца; макар Той Сам да го е установил, го е търпял до този момент по снизхождение, заради грубостта и немощта на юдейския народ.

„иде час, и дошъл е вече“. Скоро ще дойде времето, когато и юдейството ще изгуби своето право да се счита като единствена истинна религия, към която трябва да се обръщат погледите на цялото човечество. Може да се каже, че това време вече е настъпило или поне се забелязва обръщане към него.

„с дух и с истина“. Христос характеризира тази предстояща епоха като време, когато „истинските“, т. е. достойните за това име поклонници или почитащи Бога ще се покланят на Отец (срв. стих 21) „с дух и с истина“. Изразът „дух” обозначава тук противоположността на плътта и на всичко, което има плътски характер, който ограничава свободата на духа. Юдеите, както и самаряните са имали представа, че успехът на молитвата зависи от външните условия, а главно – от мястото, където се извършва богослужението. Скоро това обвързване на човека с определено място ще изчезне и хората навсякъде по земното кълбо ще се покланят на Бога.

Освен това ще настъпи и друга промяна: служението на Бога ще се извършва „с истина”, т. е. ще се прекрати всеки фалш, съществувал в юдейското и във всяко друго богослужение, когато и лицемери са участвали в богослужението и са се считали за истински почитатели на Бога (Мат. 15:7 и сл). Богослужението ще се извършва само от искреното сърце, в чистото разположение на духа.

„покланят“. Тоест, на това място Христос не говори против богослужението изобщо, не отрича необходимостта за човека като същество, живеещо в плът, да изразява своите чувства пред Бога с определени външни действия (срв. Мат. 6:6). Той говори само против тесните възгледи за богослужението, които са съществували тогава у всички народи, включително и юдеите. Че Той признава необходимостта от външно богослужение, проличава не само от Неговия собствен пример (например, преди обръщението към Отец Той „вдигна очи нагоре” – Йоан 11:41, прекланя колене по време на молитвата в Гетсимания – Лука 22:41), но и от това, че говорейки тук за бъдещото поклонение на Отца, Той употребява такъв глагол за поклонение, който обозначава именно скланяне на човека до земята, т. е. външния израз на молитвеното чувство (προσκυνήσουσιν).

Понеже мнозина мислят, че се покланят на Бога с дух, т.е. с ум, но въпреки това поддържат еретични учения за Него, поради което Той добавя: и в истина.

Дали думите не се отнасят също и до двата вида философия сред нас, т.е. активна и съзерцателна; духът означава действие, според Апостола: „които са ръководени от Божия Дух“; истината, от друга страна, означава съзерцание.

Или, (ако погледнем от друга страна), както самаряните са смятали, че Бог е ограничен до определено място и трябва да бъде почитан на това място; в противовес на това схващане нашият Господ може би иска да ги научи тук, че истинските поклонници се покланят не на [определено] място, а духовно.

Или пък, тъй като всичко в юдейската система е образ и сянка, смисълът може да е, че истинските поклонници ще се покланят не по образ, а по истина. Тъй като Бог е Дух, той търси духовни поклонници; тъй като е истина, търси истински поклонници.

Послание до Автолик