От Йоана свето Евангелие – глава 4 – стих 22

Но и с това Аз заявявам, че юдеите са по-достойни от самаряните. Вие, казва, се покланяте на онова, което не познавате; а ние, юдеите, се покланяме на онова, което познаваме. Той причислява Себе Си към юдеите, защото говори според разбирането на жената, а тя Го възприемала като юдейски пророк. Затова и казва: „ние“ се покланяме.

Но как така самаряните не знаели на какво се покланят? Те мислели, че Бог е ограничен от място. Затова, когато лъвове ги нападали и погубвали (както е разказано по-горе), те чрез пратеници известили асирийския цар, че Богът на тази земя не ги търпи. И въпреки това дълго време продължавали да служат на идоли, а не на Самия Бог. Юдеите обаче били свободни от такова разбиране и, макар и не всички, признавали Го за Бог на всички.

„Защото спасението е от юдеите.“ Тези думи ни дават две възможни значения.

Първо: благата за цялата вселена са произлезли от юдеите, защото от тях започва познанието за Бога и отхвърлянето на идолите, както и всички останали учения (догмати). Дори и самият ваш самарянски начин на поклонение, макар и неправилен, има начало от юдеите.

Второ: „спасение“ Той нарича Своето пришествие, което е от юдеите. А може под „спасение“ да се разбира и Самият Господ, Който по плът произхожда от юдеите.

Макар самаряните и юдеите да почитали един и същи Бог, самаряните не знаели, че Той е Господ на всички народи, а смятали, че Той владее само над самаряните и юдеите. Юдеите обаче знаели, че Той е всемогъщият Господ на всички народи. Затова Иисус Христос ѝ казва: „вие се покланяте на Онзи, Когото не познавате“, тоест, на Онзи, Чиято власт не познавате.

А Себе Си причислява към юдеите, когато казва: „ние се покланяме на Онзи, Когото познаваме“, защото Той произхожда от юдеите и защото на самарянката ѝ се е струвал юдеин. След това прибавя и нещо още по-важно: „защото спасението е от юдеите“.

Спасението на самаряните е от юдеите, понеже чрез тях самаряните са се научили да познават Бога и да отхвърлят идолите. Или пък: спасението на целия свят е от юдеите, защото от тях се въплъти Иисус Христос.

Различни стени се събраха в крайъгълния камък: от едната страна юдеите, от другата езичниците; от различни посоки, но не в противоположни посоки. Вгледайте се и ще разберете, че стените са толкова отдалечени една от друга, колкото са отдалечени от ъгъла. И колкото повече се приближават към ъгъла, толкова повече се приближават и една към друга; а в самия ъгъл се съединяват напълно. Това извърши Христос.

Далечни бяха едни от други юдеите и езичниците, обрязването и необрязването, Законът и беззаконието, почитането на единия истински Бог и служението на многото лъжливи богове.

Колко далечни? Но Той е нашият мир, Който съедини и едните, и другите. А онези, които дойдоха от юдеите, се считат за неповредената стена, защото тези, които дойдоха, не бяха подложени на разрушение. Към тях се присъединихме и ние – в едно; в едно, но не в нас.

От кого се роди Христос? От юдеите. Така е писано: „спасението е от юдеите“, но не само за юдеите. Защото не е казано: „спасението е за юдеите“, а „спасението е от юдеите“. (Проповеди 375.1)

Но засега Христос признава на юдеите правото да бъдат считани за истински поклонници на Бога. Впрочем, Той не казва, че самаряните не познават истинския Бог: те не разбират само истинската същност на религията и затова тяхното поклонение на Бога не може напълно да се сравни с юдейския култ. Христос разяснява предимството на юдейското богопочитание, отбелязвайки, че спасението е от юдеите, т. е. спасението чрез Месия, трябва да бъде дял на всички народи на земята, но, както са казвали пророците, то първо ще се появи в народа израилски (Ис. 2:1 – 5). Народите на земята трябва засега да обръщат своите погледи натам, към Сион: народът на Израил продължава да остава единствен носител на Божиите обещания, а богослужението, извършвано в Йерусалим, със своите ритуали предобразява великата жертва, която скоро ще принесе Месия за спасението на всички човеци (срв. Рим. 9:4 – 5) .