От Йоана свето Евангелие – глава 1 – стих 3

“Всичко чрез Него стана”

„Не мисли – казва евангелистът – че Словото се разлива във въздуха и изчезва, а Го почитай като Творец на всичко умопостижимо и сетивно.“

Но арианите отново настойчиво възразяват: „Както казваме, че вратата е направена с трион – макар че трионът е само инструмент, а друг го движи, майсторът, така и чрез Сина всичко е получило битие; не в смисъл че Той Сам е Творец, а че е оръдие, подобно на триона, а Творецът е Бог Отец, Който употребява Сина като средство. Следователно Синът е творение, създадено за това, чрез Него всичко да получи битие, както трионът е направен, за да се извършват дърводелски работи.“ Така говори лукавото сборище на Арий.

Какво да им отговорим просто и ясно? Ако, както твърдите, Отец е създал Сина, за да Го има като оръдие при сътворението, тогава Синът по чест би бил по-нисш от творението. Защото, както трионът е оръдие, а изработеното чрез него е по-ценно от него – понеже трионът е направен заради изделията, а не изделията заради триона, така и творението би било по-честно от Единородния, щом, според вас, Отец Го е създал заради него, сякаш Бог не би родил Единородния от Себе Си, ако не е възнамерявал да сътвори всичко. Какво може да бъде по-безумно от такива думи?

„Защо – казват те – евангелистът не е казал: ‘Словото сътвори всичко’, а е употребил предлога ‘чрез’?“ За да не помислиш, че Синът е нероден, безначален и противен на Бога, затова е казано, че Отец е сътворил всичко чрез Словото. Представи си цар, който има син и, възнамерявайки да построи град, поверява строежа на него. Онзи, който казва, че градът е построен от сина на царя, не го принизява до роб, а показва, че той има баща и не е сам. Така и тук евангелистът, като казва, че всичко е сътворено чрез Сина, показва, че Отец Го е употребил като посредник в сътворението – не като по-нисш, а напротив, като равносилен и способен да изпълни такова велико дело.

И още нещо ще ти кажа: ако те смущава предлогът „чрез“ и желаеш да намериш в Писанието място, което да казва, че Самото Слово е сътворило всичко, послушай Давид: „В начало Ти, Господи, основа земята, и небесата са дело на Твоите ръце“ (Пс. 101:26). Виждаш ли – не казва „чрез Теб са сътворени небесата“, а „Ти основа“ и „дело на Твоите ръце са небесата“. А че Давид говори за Единородния, а не за Отца, можеш да узнаеш от апостола, който прилага тези думи към Сина в Посланието до евреите (Евр. 1:8–10), както и от самия псалом. Защото, след като казва, че Господ се е навел към земята – да чуе въздишанията, да освободи осъдените на смърт и да възвести в Сион името Господне – кого другиго посочва Давид, ако не Сина Божий? Той се наведе към земята, било към тази, по която ходим, било към нашето земно естество, или към плътта ни, според думите: „пръст си“ (Бит. 3:19), която Той прие върху Себе Си. Той ни освободи от оковите на греховете ни – нас, потомците на умъртвените Адам и Ева, и възвести в Сион името Господне. Защото, стоейки в храма, Той учеше за Отца Си и Сам казва: „Аз открих Твоето име на човеците“ (Йоан 17:6). На кого подобават тези дела – на Отца или на Сина? На Сина, защото Той в учението Си възвести името на Отца.

Като каза това, блаженият Давид добавя: „В начало Ти, Господи, основа земята, и небесата са дело на Твоите ръце.“ Не е ли ясно, че той представя Сина като Творец, а не като оръдие?

Ако пък според теб предлогът „чрез“ предполага някакво умаляване, какво ще кажеш, когато апостол Павел го употребява за Отца? „Верeн е Бог, чрез Когото бяхте призвани в общение със Сина Му“ (1 Кор. 1:9). Нима тук той прави Отца оръдие? И пак: „Павел, апостол по волята Божия“ (1 Кор. 1:1). Но достатъчно е и това – нека се върнем към началото.

„Всичко чрез Него стана.“ Мойсей, говорейки за видимото творение, не ни е разяснил нищо за умопостижимите твари. А евангелистът, обхващайки всичко с една дума, казва: „Всичко чрез Него стана“ – и видимото, и умопостижимото.

“и без Него не стана нито едно от онова, което е станало”.

Понеже евангелистът каза, че Словото е сътворило всичко, за да не помисли някой, че и Светият Дух е бил сътворен от Него, той добавя: „всичко чрез Него стана“. А какво означава „всичко“? – Сътвореното. Сякаш казва: всичко, което принадлежи към сътворената природа, е получило битие чрез Словото.

Но Духът не принадлежи към сътворената природа; следователно Той не е получил битието Си от Него. И така, без силата на Словото не е получило битие нищо от онова, което е получило битие, тоест нищо от онова, което принадлежи към сътворената природа.

„Всичко чрез Него стана“. Тук отначало положително, а после отрицателно се изказва мисълта за това, че Логосът се е открил в света преди всичко като негов Творец. Той е сътворил всичко (πάντα), т. е. всяко тварно същество, без всякакво ограничение. Но някои, както древните, така и нови богослови долавяли в израза „чрез Него” умаляване на достойнството на Логоса, намирайки, че този израз отбелязва в Логоса само оръдие, използвано от Бога за сътворяването на света, а не Първопричината. Такова ръзсъждение, обаче, не може да бъде признато като основателно, тъй като в Новия Завет предлогът „чрез” (δια) понякога се употребява и за дейността на Бог Отец по отношение на света (Рим. 11:36; 1 Кор. 1:9). А евангелистът е искал, очевидно, с този израз да отбележи разликата, съществуваща между Отца и Сина, не желаейки, „някой да започне да почита Сина като не роден” (св. Йоан Златоуст), т. е. и като лично не различаващ се от Отца. Трябва да отбележим, че евангелистът употребява за произхода на всичко сътворено глагола, който означава „да започна да съществувам” (γίνεσθαι) и, следователно, признава Логоса не само като устроител на света от готова материя, а в прекия смисъл като Творец на света от нищо.

(В някои кодекси думите от стих 3 “което е станало” (ὃ γέγονεν) са отнесени към стих 4. Но с това четене не можем да се съгласим, тъй като то не води до достатъчно ясна мисъл в стих 4. Наистина, ако прочетем стих 4 по следния начин: “което е станало, в Него имаше живот”, т.е. в Него имаше източника на своя живот, подобна мисъл би била несъвместима със следващия израз: и животът беше светлината на хората, защото тук става дума за сътворен живот, който не може да бъде наречен “светлина за хората”.)