Духоборците четат този текст така: „и без Него нищо не стана“; после, поставяйки тук препинателен знак, започват като от ново изречение: „което е станало, в Него беше живот“, и тълкуват мястото според своето разбиране, като казват, че тук евангелистът говори за Духа, тоест че Светият Дух бил животът. Така разсъждават македонианите, стремейки се да докажат, че Светият Дух е сътворен и да Го причислят към творенията. А ние не така, а като поставяме препинателния знак след думите „което е станало“,...
Духоборците четат този текст така: „и без Него нищо не стана“; после, поставяйки тук препинателен знак, започват като от ново изречение: „което е станало, в Него беше живот“, и тълкуват мястото според своето разбиране, като казват, че тук евангелистът говори за Духа, тоест че Светият Дух бил животът. Така разсъждават македонианите, стремейки се да докажат, че Светият Дух е сътворен и да Го причислят към творенията.
А ние не така, а като поставяме препинателния знак след думите „което е станало“, започваме отново: „В Него беше живот“ (ἐν αὐτῷ ζωὴ ἦν). След като говори за творението – че всичко чрез Словото е получило битие, евангелистът продължава и за промисъла: че Словото не само е сътворило, но и Само поддържа живота на сътвореното. Защото „в Него беше живот“.
Зная, че един от светите отци е чел това място така: „и без Него нищо не стана, което е станало в Него“. След това, поставяйки препинателен знак, продължавал: „беше живот“. Мисля, че и това четене не съдържа грешка, а изразява същата правилна мисъл. Защото и този светец правилно е разбирал, че без Словото не е получило битие нищо от онова, което е получило битие в Него – понеже всичко, което е станало и е сътворено, е сътворено от Самото Слово и следователно без Него не би съществувало.
След това той отново започва: „беше живот, и животът беше светлината на човеците“. Евангелистът нарича Господа „живот“, както защото Той поддържа живота на всичко съществуващо, така и защото дава духовен живот на всички разумни същества; и „светлина“ – не толкова сетивна, колкото умна, просвещаваща самата душа. Не казва, че Той е светлина само на юдеите, а на всички „човеци“. Защото всички ние сме хора, доколкото сме получили ум и разум от Словото, което ни е създало, и затова се наричаме просвещавани от Него. Понеже разумът, даден ни от Него – чрез който се наричаме разумни – е светлината, която ни насочва към това какво трябва и какво не трябва да вършим.
„В Него имаше живот, и животът беше светлината на човеците“. Животът, който е бил в Логоса, е живот в най-разширения смисъл на тази дума (затова в гр. текст стои думата ζωή = живот без член). Всички области на битието получават в Логоса силите, необходими на всяко сътворено същество за разкриване на неговите способности. Може да се каже, че самият Логос е „животът“, т. е. Същество Божествено, защото животът е в Бога. „В Него имаше живот, и животът беше светлината на човеците“....
„В Него имаше живот, и животът беше светлината на човеците“. Животът, който е бил в Логоса, е живот в най-разширения смисъл на тази дума (затова в гр. текст стои думата ζωή = живот без член). Всички области на битието получават в Логоса силите, необходими на всяко сътворено същество за разкриване на неговите способности. Може да се каже, че самият Логос е „животът“, т. е. Същество Божествено, защото животът е в Бога.
„В Него имаше живот, и животът беше светлината на човеците“.
Особено по отношение на хората това оживотворяващо действие на Логоса се е проявило в просвещаване на хората: този живот (тук думата ζωή е поставена вече с член като понятие известно от първата половина на стиха) е дал на човечеството светлината на истинското богопознание и е насочвал хората по пътя на богоугодния живот: животът бил светлината за човеците. Както без материалната светлина в Света не би бил възможен никакъв живот, така и без просвещаващото действие на Логоса не би било възможно хората да направят макар и няколко крачки напред по пътя към нравствено самоусъвършенстване. Логосът е просвещавал както избрания народ Божи с преки откровения и богоявления, – така и най-добрите хора от езическия свят, свидетелствайки за истината в техния разум и съвест.
Блаж. Теофилакт Български (Охридски) (1055 – 1107)
Духоборците четат този текст така: „и без Него нищо не стана“; после, поставяйки тук препинателен знак, започват като от ново изречение: „което е станало, в Него беше живот“, и тълкуват мястото според своето разбиране, като казват, че тук евангелистът говори за Духа, тоест че Светият Дух бил животът. Така разсъждават македонианите, стремейки се да докажат, че Светият Дух е сътворен и да Го причислят към творенията.
А ние не така, а като поставяме препинателния знак след думите „което е станало“, започваме отново: „В Него беше живот“ (ἐν αὐτῷ ζωὴ ἦν). След като говори за творението – че всичко чрез Словото е получило битие, евангелистът продължава и за промисъла: че Словото не само е сътворило, но и Само поддържа живота на сътвореното. Защото „в Него беше живот“.
Зная, че един от светите отци е чел това място така: „и без Него нищо не стана, което е станало в Него“. След това, поставяйки препинателен знак, продължавал: „беше живот“. Мисля, че и това четене не съдържа грешка, а изразява същата правилна мисъл. Защото и този светец правилно е разбирал, че без Словото не е получило битие нищо от онова, което е получило битие в Него – понеже всичко, което е станало и е сътворено, е сътворено от Самото Слово и следователно без Него не би съществувало.
След това той отново започва: „беше живот, и животът беше светлината на човеците“. Евангелистът нарича Господа „живот“, както защото Той поддържа живота на всичко съществуващо, така и защото дава духовен живот на всички разумни същества; и „светлина“ – не толкова сетивна, колкото умна, просвещаваща самата душа. Не казва, че Той е светлина само на юдеите, а на всички „човеци“. Защото всички ние сме хора, доколкото сме получили ум и разум от Словото, което ни е създало, и затова се наричаме просвещавани от Него. Понеже разумът, даден ни от Него – чрез който се наричаме разумни – е светлината, която ни насочва към това какво трябва и какво не трябва да вършим.