Послание на св. ап. Павла до Филипини – глава 2 – стих 6

“Който, бидейки в образ Божи“. Много се е спорило за това кой Христос има предвид тук апостолът – предсъществуващия преди Своето въплъщение Син Божи, Който още не е приел човешка плът, или вече въплътения Син Божи.

Първото тълкувание принадлежи на почти цялата християнска древност и на повечето от по-новите тълкуватели. Второто се поддържа от Новациан, Амвросий и Пелагий, а по-късно, от Еразъм, Лутер и Калвин, както и от по-новите автори Дьорнер, Филипи и Ричъл и от проф. Глубоковски (срв. Благовестие на св. ап. Павел, т. 2, с. 287).

Според второто тълкувание „образът Божи“ (μορφὴ Θεοῦ) означава божественото величие, сила и власт, които Христос притежавал и когато пребивавал на земята, макар обикновено да не ги проявявал. С подобно тълкувание обаче на нас ни е трудно да се съгласим. Защото „образът“ (μορφή) във всички случаи е нещо, което може да бъде видяно от всички и при всякакви обстоятелства. А според разглежданото тълкувание Христос обикновено не позволявал да бъде видяна Неговата божествена власт.

Още по-категорично против такова разбиране говори употребената по-нататък дума „понизи“ (ἐκένωσεν) (Фил. 2:7), която не може да означава „не употребяваше“, „не прилагаше на дело“ или „скриваше“, а говори за действително изпразване и лишаване.

Затова е по-правилно изразът „бидейки в образ Божи“ да се разбира като отнасящ се до състоянието на Христос преди Неговото въплъщение. При това подлогът „Който“ (ὅς) обозначава не само предсъществуващия Христос, но едновременно и Христос в състоянието на въплъщението, Лицето, Което по същество остава едно и също както в състоянието на предсъществуване, така и в състоянието на въплъщение.

Що се отнася до самия термин „образ“ (μορφή), за разлика от σχῆμα в стих 7, той нерядко обозначава нещо, което принадлежи на субекта по природа и произтича от самата му природа (срв. Рим. 8:29; Фил. 3:10; Гал. 4:19). Така и тук μορφή може да означава такава форма на съществуване, в която божественото битие намира своето съответстващо и пълно изражение, така че въз основа на тази форма може да се направи заключение и за природата на субекта.

Накрая изразът „бидейки“ (ὑπάρχων), който е по-силен от простото ὤν, от εἶναι, „съм“, подчертава действителността на това битие. Същевременно обаче той загатва, че това пребиваване във величие е било временно и е можело да бъде прекратено.

„Не счете за похищение да бъде равен Богу“. Гръцкият текст гласи: οὐχ ἁρπαγμὸν ἡγήσατο τὸ εἶναι ἴσα Θεῷ

По неизвестна причина руският превод разбира глагола ἡγήσατο като минало несвършено време. В гръцкия текст обаче е употребен аорист, който обозначава минало действие, извършено и завършило като еднократен акт. Затова глаголът е по-добре да бъде преведен с „не счете“ (както е на български език, бел. пр.).

„Похищение“ (ἁρπαγμός). Руските преводачи придават на тази дума активно значение: „похищението“ е акт или действие. Но при такова разбиране руският превод става напълно неясен. Какво означава човек да смята равенството с Бога за „похищение“? Думата „похищение“ обозначава действие, докато „да бъде равен Богу“ обозначава състояние. А може ли едно действие да бъде смятано за състояние? Вероятно преводачите са употребили думата „похищение“ вместо „похитено нещо“. Ако под ἁρπαγμός разбираме „похитеното“ или, още по-точно, нещо, което трябва да бъде похитено или присвоено, смисълът на целия израз става напълно ясен.

Апостолът иска да каже, че Синът Божи, Който отвечност притежавал Божия образ, тоест Божията слава и величие, преди Своето въплъщение не счел за необходимо насилствено и в противоречие с предопределението на Божествения съвет за спасението на хората да задържи за Себе Си равенството с Бога, или, по-точно, онази форма на съществуване, която Той притежавал отвечност като истински Бог.

Под „да бъде равен Богу“ се разбира именно състоянието, в което пребивава Бог, а не Божията природа, защото никой, дори Сам Бог, не може да се освободи от собствената си природа.