Послание на св. ап. Павла до Филипини – глава 2 – стих 7

“Но понизи Себе Си”, по-точно: изпразни Себе Си (ἐκένωσεν), доброволно се лиши от онази божествена слава и власт, върху които имал пълно право и в състоянието на въплъщение.

„Като прие образ на раб.“ Само по себе си неопределеното понятие „понизи Себе Си“ чрез това добавяне придобива достатъчна определеност. Господ Иисус Христос разглежда Своята божествена форма на съществуване не като съкровище, което току-що е намерил и за което трябва здраво да се държи, а се отказва от нея, като вместо предишната форма на съществуване приема нова – формата на съществуване на раб.

Чий раб е станал Христос, не е казано. Важно е единствено, че Той станал раб, че от състояние на пълна свобода и самостоятелност встъпил в положение на подчинение (срв. 2 Кор. 8:9).

Тук изразът „образ на раб“ обозначава именно само рабската форма на съществуване, защото рабска природа не съществува; съществува единствено рабско състояние или положение. Ясно е, че апостолът тук е имал предвид да говори не за въплъщението на Сина Божи (тогава просто би казал „прие образ на човек“), а за Неговото самопонизяване, изпразване, кеносис, и то за действително, а не привидно такова.

Едва след Своето възкресение Той се явил „в друг образ“, съответстващ на Неговото прославяне; преди възкресението обаче живял като раб, а не като Господ (срв. Марк 10 и Мат. 28:18).

По този начин апостолът посочва на читателите си, че пътят към прославлението, което те очаквали, минава през самопонизяването, “изпразването” и че те не само не трябва да си присвояват величие, което не им принадлежи, но заради извършването на своето спасение трябва да се отказват дори от онова, което им принадлежи.

Тъкмо така постъпил Христос, Който се отказал да проявява на земята славата, която Му принадлежала като на Бог. По този начин Той поправил прегрешението на Адам, който пожелал да бъде бог (Бит. 3:5). В този израз обаче несъмнено се съдържа мисълта, че въплътилият се Христос е останал Бог. Защото тук апостолът продължава да говори за Същия Онзи, Който от вечност е съществувал в Божий образ и следователно е притежавал божествена природа. Той, вечният Логос, не е изменил Своята природа, а само е приел към нея и човешката природа.

Преосвещеният Теофан казва: „Като прие образ на раб, Той прие тварното естество, което, на каквато и степен да се намира, винаги е подвластно и служи на Бога. Какво следваше от това? Че Безначалният получава начало, Вездесъщият се ограничава от място, Вечният живее в дни, месеци и години, Всесъвършеният възраства по възраст и разум. И през всичко това преминава Той, бидейки по природа Бог, чрез приетото от Него тварно естество.“

„И се уподоби на човеци.“ Апостолът казал за Христос, че Той станал раб. Но в Свещеното Писание и Божиите ангели са представени като „служебни духове“ (Евр. 1:14). Затова апостолът иска конкретно да каже какъв вид рабство е приел Христос и заявява, че Той възприел естеството не на ангел, а на човек.

Като употребява израза „в подобие на човек“ (ἐν ὁμοιώματι ἀνθρώπων), апостолът дава да се разбере, че Христос бил „подобен“ на хората, но в действителност не бил напълно тъждествен с тях, тъй като у Него нямало наследствен грях, а същевременно и в плътта Той оставал Син Божи (срв. Рим. 1:3; Гал. 4:4).

„И по вид се оказа като човек.“ Тук апостолът има предвид външния облик (σχῆμα) на Христос, т.е. Неговите навици, жестове, реч, действия и дори облекло. В очите на всички, които се срещали с Него, Той бил обикновен човек, смирен равин…