Второ послание на св. ап. Павла до Солуняни – глава 2 – стих 3

„Никой да ви не прелъсти по никой начин;“

Нито като пророк, нито като учител, нито като човек, който ви пише подобни неща уж от мое име.

„защото оня ден не ще настъпи, докле първом не дойде отстъплението и се не открие човекът на греха, синът на погибелта,“

Господнето пришествие, казва апостолът, няма да настъпи, докато първо не дойде отстъплението, тоест антихристът. Апостолът го нарича „отстъпление“, защото той действително ще бъде такъв: ще отклони мнозина, дори и избраните, ако това би било възможно.

Нарича го също „човекът на греха“, защото ще извърши всяко беззаконие и ще подтиква и другите към беззаконие. Нарича го и „синът на погибелта“, защото и самият той ще погине.

Кой е той? Нима е самият сатана? Не, а някой човек, който ще приеме цялата негова сила.

Апостолът не отрича, че денят на Пришествието може да е близо, но казва, че той все още не е настъпил. Неговото откриване трябва да бъде предшествано от редица събития и преди всичко от „отстъплението“ – ἡ ἀποστασία. Употребата на определителния член при думата ἀποστασία показва, че се има предвид определено събитие, добре известно на апостола и на солуняните. Нашето положение в това отношение е съвсем различно. Ключът към точното разбиране на мисълта на апостол Павел е изгубен за нас. Оттук произтичат възможността за различни тълкувания и необходимостта от критично отношение към тях.

Какво е това отстъпление, за което говори апостол Павел? В какво се състои то? На думата ἀποστασία могат да бъдат придадени две значения – религиозно и политическо. В първия смисъл тя се употребява в Септуагинта и в Новия Завет (вж. 1 Мак. 2:15 и Деян. 21:21, където става дума за отстъпване от Моисея). Ако обаче думата има религиозен смисъл, къде ще настъпи това отпадане – сред езичниците, сред християните или сред юдеите?

Разбира се, всяко въставане против Бога е отстъпление, но трябва да се мисли, че езичниците като ἄνομοι („беззаконни“) едва ли могат да бъдат имани предвид тук. Следователно отстъплението по-скоро може да се мисли или сред християните, или сред юдеите. Но у апостола никъде не намираме достатъчно основания да предполагаме, че именно непосредствено преди Христовото пришествие в християнството ще настъпи велико отстъпление, макар частично отпадане да е напълно възможно. Затова това отстъпление най-вероятно трябва да се търси в Израил, където то ще има по-скоро религиозен, отколкото политически характер.

Второто събитие, което трябва да предшества Пришествието на Христос, е откриването на „човека на греха, сина на погибелта“. И двата израза са хебраизми. Иуда в Евангелие от Иоан (Иоан 17:12) е наречен „погибелния син“.

Първият израз – „човекът на греха“ – характеризира самата природа на личността, която ще въстане против Бога, а вторият – „синът на погибелта“ – посочва крайната съдба на тази личност.

Трябва да се мисли, че апостолът има предвид тук не просто някаква тенденция на злото, действаща в човечеството, а по-скоро определена личност, в която цялото зло трябва, така да се каже, да се съсредоточи и която ще се противопостави на истинския Месия и Син Божий. Отъждествяването на „сина на погибелта“ със самия сатана не се допуска от 2 Сол. 2:9.

В такъв образ ще дойде всепроклетият – като крадец, за да измами всички: смирен, тих, уж мразещ неправдата, отвръщащ се от идолите, показващ лицемерна благочестивост, добър, милосърден към бедните, извънредно красив, уреден във всичко, приветлив към всички, като с преувеличение почита еврейския народ – защото те очакват неговото идване.

А сред всичко това ще върши знамения, чудеса и страшни дела с голяма власт. С коварство ще се старае да угоди на всички, за да бъде обикнат скоро от мнозина. Няма да приема дарове, няма да говори с гняв, няма да показва унилост, но чрез външен порядък ще прелъсти света, докато не го завладее.

И тъй, когато народи многобройни и племена видят такива добродетели и сили, всички ще станат единодушни и с голяма радост ще го провъзгласят за цар, казвайки един на друг: „Нима се намира такъв човек – толкова добър и праведен?“