От Матея свето Евангелие – глава 24 – стих 4

(Срв. Марк 13:5; Лука 21:8.)

Думите на Спасителя служат като отговор на въпросите, зададени от учениците (ἀποκριθείς е само в Матей). Не е известно защо глаголът βλέπετε тук, в руския превод, е предаден с думата “пазете се”, макар че със сигурност думата има и такова значение. По-добре – наблюдавайте внимателно, бдете. Преводът “да не ви прелъсти” е неточен, не изразява смисъла на оригинала и замъглява речта. Прелъстен от какво? В гръцкия език на всички евангелисти πλανάω, което означава да се отклониш от правия път, да накараш някого да се лута, да го водиш насам натам, да заблуждаваш. С други думи, учениците трябвало да внимават внимателно да не бъдат подведени или измамени от някого.

Както се вижда, първият въпрос на учениците “кога ще стане това (т.е. разрушаването на Йерусалим)” остава без отговор, поне не пряк. Вторият въпрос за идването и свършека на века също не получава директен отговор в стих 4. Но тъй като именно за това се говори по-нататък, стих 4 може да се разглежда като въвеждащ в цялата по-нататъшна реч.

Правилно е отбелязано, че по-нататъшната реч на Христос съдържа, ако не изключително, то предимно практическо учение, че тя няма за цел да разкрие преждевременно съдбата на света, нито да определи часа и деня (като цяло времето) на края на света, а само да научи учениците как трябва да се държат в постоянното очакване на свършека на света.

Тази “есхатологична реч” на Христос е изпълнена с огромни трудности при тълкуването, което е разбираемо, тъй като тя се отнася до бъдещите съдби на света като цяло. За нейното обяснение е изразходван голям труд. Тя е станала причина за много заблуди, произтичащи от неправилни тълкувания. За да я тълкуваме правилно, трябва преди всичко да имаме предвид, че в нея се говори, от една страна, за съдбата на Йерусалим, от друга – за бъдещите съдби на царствата, а от трета – за края на света.

Този троен смисъл на текста ще наречем за краткост първи, втори и трети смисъл. Тя е свързана, макар и леко, със съдбата и живота на всеки човек. Някои (не без успех) са се опитвали да я тълкуват единствено във връзка със съдбата на Йерусалим и еврейския народ, други – само за края на света и второто пришествие. И двете тълкувания могат да се считат за правилни.

За да разберем как това е така, трябва да имаме предвид, че речта разкрива такива събития, които, както казахме, могат да бъдат разглеждани от три основни страни или гледни точки. Това е по-лесно да се види чрез пример. Ако човек застане на някакво равно място, пред него се открива един хоризонт; ако се издигне няколко сажена по-високо, пространството пред него се разширява и хоризонтът се отдалечава; ако е още по-високо, се открива друг хоризонт. Такава е и речта на Христос. Ако я разгледаме от най-ниска гледна точка, ще установим, че в нея може да се обясни почти всичко, свързано с непосредствените събития – превземането и разрушаването на Йерусалим; ако се изкачим по-високо, ще видим предсказание за съдбата на народите и царствата; ако се изкачим още по-високо – за окончателните съдбини на света.

Между тези три основни гледни точки, разбираемо, има много междинни, които правят едно нещо ясно за едни, а друго – за други. Речта разкрива най-фини и всеобхватни знания за народопсихологията, които вече са частично проверени и доказани от историята. Никой друг не би могъл да произнесе такава реч освен Христос. За да я разберем, трябва да предположим, че някой историк, учен или обикновен прорицател би се опитал да изложи накратко и в общи линии (в рамките на 51 стиха) миналите и вече познати съдби на човечеството. Не можем да очакваме, че трудът им ще бъде напълно съвършен, защото да обхване и обобщи цялата маса от минали събития е трудно за всеки човек, колкото и знания да притежава.

Този пример ни дава възможност да разберем колко трудно е да се говори изключително за бъдещите съдби на човечеството, макар и само в общи линии. Такава задача не би могла да бъде изпълнена с такова съвършенство от никой друг освен от Христос. Мнозина са се опитвали да докажат, че Неговата реч е само отражение на тогавашната еврейска есхатология. Но Едершейм доказва с множество цитати, че еврейската есхатология се е движела в съвсем противоположна посока от мисленето на Христос. 

Автентичността на тази реч е не е оспорвана почти от никой. “Планомерното единство на речта в Матей – казва Цан, – изключва хипотезата, че тук в първоначалния контекст е вмъкнат материал, взет не от спомени за словата на Иисус, а от някакъв юдейски или християнски апокалипсис”. Контрастът между юдейската картина на последния съд и тази, очертана в Евангелията, е толкова поразителен, че само той може да послужи за защита (ако е необходимо) на есхатологичния раздел на Новия завет, както и за доказателство за голямата дистанция, която съществува между учението на Христос и теологията на синагогата (Едершейм).

В разглеждания стих Спасителят говори преди всичко за нетърпението на учениците. В това се крие опасността “те да станат жертва на измамни вести за Неговото присъствие” (Цан). Ето защо Той ги приканва да бъдат предпазливи; те трябва да внимават, за да не би, докато очакват истинския Месия, да станат жертва на някаква измама.