Второ послание на св. ап. Павла до Солуняни – глава 2 – стих 4

„Който се противи и се превъзнася над всичко, що се нарича Бог, или светиня,“

Той няма да привежда хората към идолослужение; напротив, ще отхвърли всички богове и всички предмети на тяхното почитание, тоест идолите, и ще обяви единствено себе си за бог.

„за да седне като бог в Божия храм,“

Не е казано непременно в Йерусалимския храм, а просто „в Божия храм“, тоест във всеки Божий храм.

„показвайки себе си, че е бог.“

Апостолът не казва, че той ще нарича себе си бог, а че ще се стреми да покаже себе си като бог. Защото ще извърши велики дела и ще покаже знамения, за да прелъсти всички.

„Който се противи“ (ἀντικείμενος), израз, равнозначен по смисъл на „антихрист“.

„И се превъзнася над всичко, що се нарича Бог, или светиня“ – синът на погибелта ще бъде враг не само на истинския Бог, но и на езическите богове (срв. 1 Кор. 8:5), независимо дали става дума за личност или изобщо за някакъв предмет на религиозно почитание. Това ще бъде отрицание на всяка религия въобще.

„За да седне като бог в Божия храм“ – гр. εἰς τὸν ναὸν τοῦ Θεοῦ. Думата ναός означава вътрешната част на храма, светилището. Употребата на определителния член както при „храм“, така и при „Бог“ изглежда насочва към разбирането, че тук се има предвид Йерусалимският храм.

Изразът „да седне като бог“, както и изобщо образите, които изграждат съдържанието на този стих, лесно биха могли да бъдат подсказани на апостол Павел от описанието на Антиох Епифан у пророк Даниил (Дан. 11:36; срв. Дан. 7:25) и от безумния опит на римския император Калигула да постави своя статуя в Йерусалимския храм, за да ѝ бъде отдавано религиозно поклонение (Иосиф Флавий, Antiquitates, XVIII, 8, 2).

Но как сред юдейския народ може да се прояви подобна сатанинска богоборческа сила? На този въпрос е много трудно да се отговори. Апостол Павел обаче, изглежда, разглежда юдаизма като онази среда, в която ще се прояви най-страшната сатанинска борба против Бога (вж. 1 Сол. 2:14–16). Същевременно трябва да се съпоставят и Рим. 9–11.

Вж. също: Zeine, P., Theologie des Neuen Testaments, с. 465–474, 1911. Това е един от най-трудните пунктове в учението на апостол Павел.