Защото словото за кръста е безумство за ония, които гинат, а за нас, които се спасяваме, е сила Божия.
Защото словото за кръста е безумство за ония, които гинат, а за нас, които се спасяваме, е сила Божия.
Деяния на светите Апостоли – глава 17 – стих 18
А някои епикурейски и стоически философи се запрепираха с него; едни думаха: "какво иска да каже тоя празнословец?" а други: "види се, той проповядва за чужди божества", защото им благовестеше за Иисуса и за възкресението.
Послание на св. ап. Павла до Римляни – глава 1 – стих 16
Не се срамувам от благовестието Христово, понеже то е сила Божия за спасение на всеки вярващ, първом на иудеин, сетне и на елин.
Проф. А. П. Лопухин
За разлика от учението на партията на “Христовите” Евангелието по своята същност не е мъдрост, не е философска система, в която всичко се доказва и извежда чрез правилни умозаключения. Това е ясно от факта, че кръстът, тоест страданията и смъртта на Христа Спасителя, са средоточие на Евангелието, а именно те изглеждали и на юдеи, и на елини противоречащи на техните представи за Спасителя. Това е ясно също и от състава на християнската църква в Коринт, която се състояла в по-голямата си част от необразовани хора.
Сред коринтските християни има такива (главно това е партията на Христовите), за които проповедта на Павел изглежда лишена от мъдрост, защото съдържанието на тази проповед е Христовият кръст. Тези хора, които апостолът справедливо нарича „погиващи“, т.е. лишаващи се от спасението в Христа, не желаят да виждат в Кръста Божие откровение. Бог, Който се открива в разпнатия Христос, според представите на тези хора, не може да бъде Бог.
За Бога хората обикновено мислят като за Всемогъщо Същество, Което постига поставените от Него цели чрез извършване на чудеса и необикновени знамения. А разпнатият Христос спасява хората чрез Своето унижение, чрез Своята привидна слабост.
Но за истинските християни, които апостолът нарича „спасявани“, тъй като земният им път още не е изминат, в проповедта за Кръста се съдържа онази Божествена, спасяваща сила, от която те така дълбоко се нуждаят (срв. Рим. 1:16).