Защото Христос не ме прати да кръщавам, а да благовествувам, и то не с мъдри думи, за да не се обезсили кръстът Христов.
Защото Христос не ме прати да кръщавам, а да благовествувам, и то не с мъдри думи, за да не се обезсили кръстът Христов.
Второ съборно послание на св. ап. Петра – глава 1 – стих 16
Защото ние ви явихме силата и пришествието на Господа нашего Иисуса Христа, не като следвахме хитро измислени басни, а като станахме очевидци на Неговото величие.
Първо послание на св. ап. Павла до Коринтяни – глава 2 – стих 13
това и проповядваме не с думи, научени от човешка мъдрост, а с думи, научени от Духа Светаго, като сравняваме духовното с духовно.
Проф. А. П. Лопухин
Логическата връзка между стихове 16 и 17 може да се изрази така: „Макар че наистина съм кръщавал, това беше само изключение; защото това не принадлежи към главните задължения на моето служение.“
Възвестяването на Евангелието е истинското призвание на апостола! Това дело е много по-трудно от извършването на кръщение на вече подготвени християни. Да проповядваш Евангелието означава да хвърляш мрежа за риболов, и именно това е било служението на Павел; а да кръщаваш – е като да изваждаш уловената риба. Затова и Христос не е кръщавал лично, а е оставял това на Своите ученици (Иоан 4:1–2).
„Не с мъдри думи, за да не се обезсили кръстът Христов.“ Павел иска да каже, че той е бил само вестител на Христовото Евангелие, без да прибягва до особени методи за привличане на слушатели, без да облича проповедта си в блестяща реторическа форма. Следователно той не е правил нищо, което би могло да доведе до образуването на партия около него.
Под „мъдри думи“ (σοφία) Павел разбира добре разработена система, религиозна философия. Тези „мъдри думи“ превръщали новата религия в средство за удовлетворително обяснение на Божието битие, на човека и на света. Но тук Павел няма предвид проповедта на Аполос, която била тясно свързана с неговата собствена (1Кор. 3:4–8), а мъдростта на този свят (ст. 20), която Евангелието разкрива като суетна (1Кор. 3:20) и която скверни Божия храм (1Кор. 3:17–18).
Най-естествено е да виждаме тук разобличение на онези лъжеучители, които се наричали „Христови“ и разпространявали в Коринт нелепи възгледи за Христос и християнството (2Кор. 11:2–11). Именно техните „мъдри думи“, т.е. лъжеучението на „Христовите“, „обезсилвали“ Христовия кръст.
Думата „обезсиля“ или „опразня“ (κενοῦν) означава действие, което лишава предмета от неговата същност и сила. И наистина: коринтският гносис (срв. мнението на Lütgerfa по-горе) обезсилвал, лишавал от всяка сила и значение кръстния подвиг на Спасителя. Ако Христос е „напуснал“ Иисус в момента на страданието, когато Иисус е висял на кръста, тогава кръстният подвиг на Иисус не би имал изкупително значение за човечеството.
Такова било следствието от увличането на коринтяните по лъжливото знание (гносиса) и апостолът не желаел да има нищо общо с подобни „мъдреци“.