И тъй, бидейки оправдани с вяра, имаме мир с Бога, чрез Господа нашего Иисуса Христа,
И тъй, бидейки оправдани с вяра, имаме мир с Бога, чрез Господа нашего Иисуса Христа,
От Лука свето Евангелие – глава 2 – стих 14
слава във висините Богу, и на земята мир, между човеците благоволение!
Послание на св. ап. Павла до Ефесяни – глава 2 – стих 16
и в едно тяло да примири двата народа с Бога чрез кръста, като на него уби враждата;
Послание на св. ап. Павла до Колосяни – глава 1 – стих 20
и чрез Него да примири със Себе Си всичко, било земно, било небесно, като го умиротвори чрез Него, с кръвта на кръста Му.
Проф. А. П. Лопухин
“оправдани с вяра”. Оправданието дарява на човека два вида блага – настоящо и бъдещо. Настоящото благо е примирението с Бога, основано на прощаването на греховете ни; а бъдещото е вечното блаженство. Последното засега е предмет единствено на нашата надежда, но надежда сигурна, защото за нея поръчител е Божията любов към човека, изкупен и осветен в Христа Иисуса. Благодарение на тази любов вече е извършено най-трудното – ние сме станали Божии чада; затова и онова, което още очакваме, нашето прославление, е естествена последица от това наше осиновяване от Бога.
“имаме мир с Бога”. След оправданието нашите отношения са Бога са изцяло мирни. Ние вече не трябва да очакваме гняв, а само милости от Него. Но какво представлява този мир (εἰρήνη), или, както апостолът казва в ст. 11, това помирение (καταλλαγή)?
Мнозина смятат, че с тези думи се означава промяна в отношението на Бога към човека – че Бог престанал да е враждебен към човека и станал милостив (така тълкува например от по-новите коментатори Рихтер). Но с това мнение не може да се съгласим. Само езичниците си представят нещата по този начин: обект на примирението е Бог, а субектът, тоест действащият, е човекът, който чрез жертви умилостивява Бога, и в резултат Бог се примирявал с човека.
При апостол Павел обаче е обратното: не човек примирява Бога със себе си, а Бог примирява човека със Себе Си. Мирът се установява в душата на човека, а не в Бога, защото Бог никога не е можел да бъде във вражда с човека. „Бог не враждува против нас, но ние против Него. Бог никога не враждува“ – казва св. Йоан Златоуст (Тълкувание към 2 послание до Коринтяни 5:20).
В подкрепа на това тълкуване говори и употребата на израза „примирете се“ (καταλλάσειν) във 2 Кор. 5:20: „примирете се с Бога“. Ако примирението (καταλλαγή) беше чисто обективен акт, който се извършва само в Бога, тогава това увещание на апостола не би имало смисъл.