От Лука свето Евангелие – глава 2 – стих 14

Днес небето и земята се съединиха, защото Христос се роди.

Днес Бог слезе на земята, и човекът възлезе на небесата.

Днес Невидимият по природа се явява във плът, защото стана човек.

Затова и ние, възхвалявайки Го, да въззовем: Слава във висините Богу, и на земята мир, който Твоето идване ни дарува, Спасителю наш, слава Тебе!

Във Витлеем днес чувам безплътните да възгласят: Слава във висините Богу, благоволил да има мир на земята.

Днес Дева стана по-широка от небесата, защото Светлината изгря за помрачените и възвиси смирените, които ангелски пеят: Слава във висините Богу.

Иисус, виждайки, че създаденият по образ и подобие чрез престъплението се е разтлял, преклони небесата, слезе и без промяна се всели в девствената утроба, за да обнови в нея разтления Адам, който възкликва: Слава на явяването Ти, Избавителю мой и Боже!

Стихира за Рождество Христово

“Слава във висините” – сега, в настоящия момент, което се подразбира от глагола “е”, а не “ще бъде”. За това, че Бог дарява сега на света Месията, той се слави “сега” на небето от Ангелите: те току-що са слезли от небето и обясняват на пастирите, как там (“във висините”) е посрещната вестта за раждането на Спасителя (ср. Мат. 21:9).

 “И на земята мир”. Под “мир” те разбират не само спокойствие, което се представя за вече настъпило на земята с раждането на Христос, но цялото спасение, носител на което е Новороденият (ср. Лука 1:79).

 “Между човеците благоволение”. Едни кодекси четат така, както и нашите славянски и руски текстове – ἐν ἀνθρώποις εὐδοκία, други – ἐν ἀνθρώποις εύδοκίας. И единият и другият прочит си имат своите основания. По-добре е да признаем нашия прочит за правилен, защото в такъв случай се получават три напълно еднакви по размер положения (ново “трисвятое”, по израза на Едершейм).