От Матея свето Евангелие – глава 26 – стих 6

Евангелист Марк отбелязва, че смирната била приготвена “от нард” – на иврит “неред” (Песен 1:12, 4:13 и сл.), т.е. от цвете, растящо в планините на Източна Индия, принадлежащо към вида валериана, дълго една педя. Сокът, извлечен от него, се използвал за приготвянето на специална ароматна течност, която се приготвяла най-добре в Тарс и се изпращала оттам за продажба в малки алабастрови бурканчета. “Чист” (πιστικῆς), т.е. без чужди примеси.

Евангелист Марк отбелязва, че смирната била приготвена “от нард” – на иврит “неред” (Песен 1:12, 4:13 и сл.), т.е. от цвете, растящо в планините на Източна Индия, принадлежащо към вида валериана, дълго една педя. Сокът, извлечен от него, се използвал за приготвянето на специална ароматна течност, която се приготвяла най-добре в Тарс и се изпращала оттам за продажба в малки алабастрови бурканчета. “Чист” (πιστικῆς), т.е. без чужди примеси.

“Като счупи алабастрения съд” (ст. 3). Вероятно стомната е имала приспособление за изливане на мирото от нея под формата на гърловина и жената, без да жали мирото и да мисли да остави нещо за своя употреба в стомната, счупила гърлото и изляла цялото съдържание на стомната върху главата на Христос.

“Като счупи алабастрения съд” (ст. 3). Вероятно стомната е имала приспособление за изливане на мирото от нея под формата на гърловина и жената, без да жали мирото и да мисли да остави нещо за своя употреба в стомната, счупила гърлото и изляла цялото съдържание на стомната върху главата на Христос.“Като счупи алабастрения съд”

“Триста динария” (ст. 5) съответстват на стойността на 1200 г сребро (един денар е 4 г сребро).

“Триста динария” (ст. 5) съответстват на стойността на 1200 г сребро (един денар е 4 г сребро).“Триста динария”

“Роптаеха против нея” (ἐνεβριμῶντο, срв. Марк 1:43) – бяха много ядосани на нея.

“Роптаеха против нея” (ἐνεβριμῶντο, срв. Марк 1:43) – бяха много ядосани на нея.“Роптаеха против нея”

“Тя извърши, което можа” (ст. 8) или по-скоро, каквото получи, това направи или отдаде (ὁ ἔσχεν ἐποίησεν). Господ сякаш иска да изясни тук, че жената е дала, пожертвала за Него дара, който самата тя е получила преди това.

“Тя извърши, което можа” (ст. 8) или по-скоро, каквото получи, това направи или отдаде (ὁ ἔσχεν ἐποίησεν). Господ сякаш иска да изясни тук, че жената е дала, пожертвала за Него дара, който самата тя е получила преди това.“Тя извърши, което можа”

(срв. Марк 14:3; Йоан 12:1).

На първо място стои въпросът за времето, когато се е случило това. То трябва да се определи въз основа на разказа на Йоан (Йоан 12:1 – 8). Вярно е, че първите стихове на този разказ (Йоан 12:1 – 4) изобщо не съвпадат с разказа на Матей и Марк, но в Йоан 12:5 (срв. Мат. 26:9; Марк 14:5) има силно съвпадение, както и при Йоан 12:8 (срв. Мат. 26:11; Марк 14:7). Това ни дава пълното право да смятаме историята, разказана от тримата евангелисти, за идентична (Лука не казва нищо за помазването на Христос във Витания). Ако това е така, тогава трябва да отнесем събитието, разказано от Матей 26:6 – 13; Марк 14:1 – 9, към по-ранното време, “шест дни преди Пасхата”, което посочва Йоан. Помазването се извършва в навечерието на тържественото влизане на Христос в Йерусалим. Матей и Марк не следват хронологичната последователност на събитията тук, както се вижда на други места, особено в Евангелието на Матей. Защо? Защото очевидно и двамата евангелисти искат да изразят тук различна мисъл. Използваният от Матей δέ в началото на стих 6 показва контраста на неговия по-нататъшен разказ с онова, което е било съобщено по-рано (стихове 3 – 5). Враговете на Христос са обмисляли да Го хванат с хитрост и да Го убият, но не са искали да го направят на празника, защото са се страхували от народа.

От дома на първосвещеника евангелистът веднага ни пренася в мирната къща във Витания. На едното място има вражда, омраза, коварство, злонамереност и страх от народа. А тук са приятелите, които обичат Христос, предани са Му и Го подготвят за погребение. Първите действат съзнателно, знаейки какво правят, докато тук цялото дело изглежда непреднамерено и несъзнателно и така е и обяснено от Христос. Там едните искат да превърнат живото тяло на Христос в смърдящ труп, а тук, напротив, искат тялото Му да бъде благоуханно. Там – бездушие, коварство, злоба на закоравели злодеи; тук – нежната любов на една предана жена, която, без да го осъзнава напълно, само предусеща, че нещо зло очаква нейния Учител и Господ. По този начин хронологичната последователност е заменена в Матей и Марк с логическа връзка и отношение на помазването на Христос към козните на враговете Му и предстоящата Му смърт. Всичко това е толкова просто, ясно и естествено, че нямаме ни най-малка причина и право да упрекваме първите двама евангелисти, че не са се постарали да спазят хронологичната последователност тук. Единственото възражение, което би могло да се повдигне срещу отъждествяването на двата синоптични разказа с Евангелието от Йоан (Йоан 12:1 и сл.), е, че ако помазването на Христос се пада в предходната събота, то за сряда остават твърде малко от събитията, разказани от синоптиците. Но това възражение отпада напълно, ако приемем, че срядата е била ден за почивка на Човешкия Син преди Неговите страдания и кръстна смърт и е била прекарана от Него съвсем тихо сред приятелите Му. По този начин разказът на Матей не се ограничава само до вторник и сряда от Страстната седмица, а общо до всички събития, изложени в целия текст на Матей 21:1 – 26:5.

Приблизително така разбира настоящия разказ блажени Августин. “Може би – казва той – изглежда като противоречие, че Матей и Марк, съобщавайки, че Пасхата ще бъде след два дни, след това говорят за пребиваването на Иисус Христос във Витания и съобщават за помазването Му там със скъпоценен елей, докато Йоан разказва за това помазване шест дни преди Пасхата. Но онези, които са объркани от това, не осъзнават, че Матей и Марк са могли да поставят разказа за помазването във Витания точно тук. Нито един от тях, след като казва, че след два дни ще бъде Пасхата, не прави такъв послепис: “след като (Христос) беше във Витания”.

Кой е бил Симон Прокажени, не е известно. Блажени Теофилакт казва, че “Симон прокаженият е смятан от някои за баща на Лазар; Господ го очистил от проказата и бил нагостен от него”. Това е само предположение, което не се основава на нищо. Според едни екзегети, поставянето на Симон във връзка със семейството на Лазар не може да се докаже с нищо. Това обаче е преувеличение. Симон е имал някаква неизвестна за нас връзка със семейството на Лазар, ако считаме разказите на синоптиците и Йоан за идентични. Що се отнася до факта, че Матей и Марк не споменават нито Лазар, нито Марта и Мария, а само Симон, е изразено следното предположение: евангелистите правят това, защото по времето, когато са писани синоптичните евангелия, е било опасно да се говори за Лазар и сестрите му. Затова името на Лазар изобщо не се среща в синоптиците, а името на Симон прокажения – в Йоан. Марта и Мария изобщо не се споменават в Матей и Марк. Йоан (а може би отчасти и Лука) не е имал такива опасения, когато е писал своето Евангелие, и затова споменава и Лазар, и сестрите му.