От Йоана свето Евангелие – глава 11 – стих 2

“А Мария беше тази, която помаза Господа с миро”. Тук някои се чудят: Как, казват те, Христос позволи на жена да върши такива неща? Първо, трябва да кажем, че тя не е грешницата от Евангелието според Матей, нито тази от Евангелието според Лука; тази Мария е друга жена. Онези бяха наистина грешници, с много пороци, а тази е жена благопристойна и сериозна.

Тя се стараела около посрещането на Христос. Евангелистът показва, че сестрите са Го обичали и въпреки това Той позволил Лазар да умре. Защо не отишли при Него, като видели брат си болен, както направиха стотникът и царският велможа, а изпратили пратеници? Тъй като те имали голямо доверие в Христос и чувствали близост с Него. Освен това били жени, по природа по-слаби и обзети от скръб. Но не поради пренебрежение не го направиха, както се доказва по-късно.

Беседи, Йоан

„беше оная, която“. Тук по-точно се определя коя е била Мария, сестрата на Лазар. Но тъй като евангелистът говори за нея като такава, чийто подвиг вече е бил известен на читателите, то ясно е, че той тук има предвид разказа на евангелистите Матей и Марк за жената, помазала с миро нозете на Иисус (Мат. 26:6 – 13; Марк 14:3 – 9). В първите две евангелия Мария не е била назована по име, а тук евангелистът запълва този пропуск. Освен това, в Иоан 12:1 – 8 той описва това събитие от живота на Мария в неговата историческа връзка.