От Матея свето Евангелие – глава 26 – стих 7

Не без цел евангелистът споменал и за проказата на Симон, а за да покаже защо жената пристъпила със смелост към Иисус. Тъй като проказата се считала за крайно нечиста и гнусна болест, а жената видяла, че Иисус е излекувал човека (иначе Той не би пожелал да остане у прокажения) и седял на трапезата у тях, у нея се появила надеждата, че Иисус ще очисти с лекота и нейната душевна нечистота. …

И ако жената, която имала кръвотечение и не съзнавала нищо подобно, тъй като нейната нечистота била от природата, пристъпила със страх и трепет, то още по-голям страх и срам би трябвало да има тази жена поради нечистотата на нейната съвест. …

И тя пристъпва не пред всички, а в къща. И докато всички останали жени дошли само за получаване на телесно изцеление, тя дошла изключително с цел да въздаде чест на Иисус и да получи душевно изцеление.

(срв. Марк 14:3).

В Йоан 12:1 – 3 се казва, че “шест дни преди Пасхата” във Витания “приготвиха” на Христос “вечеря и Марта прислужваше” (срв. Лука 10:40), “а Лазар беше един от седналите с Него”. Мария (срв. Лука 10:39), “като взе литра нардово чисто, драгоценно миро, помаза нозете Иисусови, и с косата си отри нозете Му; и къщата се напълни с благоухание от мирото” (срв. Лука 7:38). Матей и Марк не споменават по име жената, която е направила това. От техните разкази дори не може да се заключи, че това е била позната жена, защото пред γύνη няма определителен член. Тази несигурност е дала повод за многобройни и объркани разсъждения по въпроса както от страна на древните, така и от новите екзегети. Някои, обръщайки внимание на Лука 7:38 и следващите, смятат, че в Евангелията се имат предвид четири жени, които помазват Христос. Но Ориген отбелязва, че те са били само три: за една от тях пишат Матей и Марк (nullam differentiam expositionis suae facientes in uno capitulo – без да си противоречат по какъвто и да е начин в една част), за друга Лука, а за трета Йоан, защото последната се различава от останалите.

Блажени Йероним казва: “Нека никой не предполага, че една и съща жена е помазала главата и нозете”. Блажени Августин смята, че жената, за която говори Лука (Лука 7:36 и сл.), е идентична с тази, за която говори Йоан (т.е. Мария, сестрата на Лазар). Тя е помазала Христос два пъти. За първия случай разказва само Лука; за втория разказват еднакво и тримата евангелисти, т.е. Йоан, Матей и Марк. По този начин Августин прави разлика между двете помазвания – това, за което разказва Лука (Лука 7:37 – 39), и това, което се е случило във Витания шест дни преди Пасха, като предполага, че помазаната жена е била една и съща. Св. Йоан Златоуст е на друго мнение. “Тази жена изглежда една и съща у всички евангелисти; в действителност не е така, но тримата евангелисти, струва ми се, говорят за една и съща, докато Йоан говори за друга чудна жена, сестрата на Лазар”. Теофилакт Охрдиски заявява: “Някои казват, че имало три жени, които помазали Господа с елей, споменати и от четиримата евангелисти. Други смятат, че са били две: едната, спомената при Йоан, т.е. Мария, сестрата на Лазар, и другата, споменатата при Матей, която е идентична с тази, спомената при Лука и Марк”. Евтимий Зигабен: “Три жени помазаха Господа с елей. Едната, за която говори Лука, бившата грешница… втората, за която говори Йоан, на име Мария … третата, за която еднакво разказват Матей и Марк, която дойде (при Христос) два дни преди Пасхата в дома на Симон прокажения.” 

“И ако – казва Августин – Матей и Марк казват, че жената е изляла мирото върху главата на Господа, а Йоан – върху нозете Му, изглежда, че тук няма никакво противоречие. Смятаме, че тя е помазала не само главата, но и краката на Господа. Може да се възрази в клеветнически дух, че според разказа на Марк тя е счупила съда, преди да помаже главата на Господа, и че в счупения съд не е останало миро, с което тя е могла да помаже и краката Му. Но онзи, който изрича такава клевета, трябва да забележи, че нозете са били помазани, преди съдът да бъде счупен, и че в него е имало достатъчно миро, така че след като го е счупила, жената е изляла целия останал елей”.

При по-късните екзегети се срещат също толкова различни мнения. Калвин заръчва на последователите си да разглеждат двата разказа (този на Матей и Марк и другия на Йоан) като идентични. Лайтфут обаче казва: “Чудя се как някой може да смесва двата разказа”. Дори Цан извежда от разказа на Матей, че “жената не живеела в къщата на Симон” (das Weib keine Hausgenossin des Simon war). Други екзегети казват, че ако разказът в Матей и Марк се беше случил в дома на Лазар, а не на Симон прокажения, учениците нямаше да “негодуват” (ἡγανάκτησαν – ἀγανακτοῦντες; Мат. 26:8; Марк 14:4), защото това би означавало да негодуват срещу един от домакините, който ги е приел. Обяснението на това ще бъде дадено в следващия стих. Сега ще кажем само, въз основа на изложените по-горе съображения, че разказите на Матей, Марк и Йоан трябва да се разглеждат като идентични. Противоречието между Матей и Марк, според които жената е помазала главата на Христос, и Йоан, според когото е помазала нозете Му, не е толкова голямо, че да се отрича идентичността на техните разкази. Възможно е да е било и едното, и другото, като Матей и Марк съобщават за едното, а Йоан – за другото. Не е необходимо даже да се предполага, че четвъртият евангелист умишлено е поправил своите предшественици и че само неговият разказ трябва да бъде предпочетен. Може само да се твърди, че примерът с жената, за която Лука разказва, е бил прецедент и е предизвикал подражание. Но разказът от Лука 7:36 и следващите е съвсем различен от настоящия.

Думата ἀλάβαστρον (ἀλάβαστρος, ἀλάβαστρος) се среща в Новия Завет само на три места (Мат. 26:7; Марк 14:3; Лука 7:37) и означава алабастър, а също и алабастров съд, алабастрова стомна. Такива съдове са се използвали за съхраняване на благоуханни мехлеми. Плиний (“Естествена история”, III, 3) казва, че unguenta optime servantur in alabastris (благоуханните мазила се съхраняват отлично в алабастрови съдове). Сред даровете, изпратени от Камбиз на етиопците, Херодот споменава един алабастров съд за миро (μύρου ἀλάβαστρον, “История”, III, 20). За обичая да се помазва главата вж. Екл.9:8. Забележително е, че като говори за помазването на Христос, Матей не споменава, че жената го е изляла (т.е. мирото) върху главата Му, а пропуска думата. Конструкцията на стиха не е еднаква в Матей и Марк. В последния той е κατέχεεν αὐτοῦ τῆς κεφαλῆς; в Матей е κατέχεεν ἐπὶ τῆς κεφαλῆς αὐτοῦ ἀνακειμένου. По този начин при Марк има обичайната “постомирова” конструкция, просто с родителен падеж; при Матей е по-късна – с ἐπί. Ἀνακειμένου се счита за самостоятелен родителен падеж и отделен от αὐτοῦ. Това е съмнително. От двете разночетения на πολυτίμου (много ценен или скъпоценен) и βαρυτίμου (същото значение) би трябвало да предпочетем първото, което се доказва въз основа на кодексите по-добре.