И изпращат при Него учениците си с някои иродиани, казвайки: Учителю, знаем, че си справедлив и истински поучаваш на път Божий, и немариш за никого, понеже не гледаш на ничие лице;
И изпращат при Него учениците си с някои иродиани, казвайки: Учителю, знаем, че си справедлив и истински поучаваш на път Божий, и немариш за никого, понеже не гледаш на ничие лице;
Няма посочени паралелни места.
Неизвестен автор (5 век)
Фарисеите, замисляйки да уловят Христа, не водят при Него Божии слуги, нито истински вярващи хора, а езичници — иродиани. Какъв бил замисълът им, такива били и изпратените. А кой друг би могъл да крои заговор срещу Христа, ако не дяволът – противникът на Христа?
Първосвещениците разсъждавали помежду си така: “Ако само ние отидем и Го попитаме, и дори ако Той каже, че не трябва да се плаща данък на кесаря, никой няма да ни повярва, защото е ясно, че говорим против Него, а всички знаят, че сме Негови врагове.” Затова се съюзили с иродианите.
Свидетелството на враговете, дори да е вярно, се приема с подозрение. Затова не искали сами да питат Христа – понеже поради своята явна враждебност будели подозрение у Него и не можели да се приближат без да го усилят.
Явният враг е по-добър от престорения приятел. С първия, понеже се страхуваш от него, по-лесно се справяш; вторият, понеже не е разкрит, може да надделее.
И тъй, те изпратили своите ученици – като хора, за които се знае по-малко и които затова будят по-малко подозрение, за да могат тайно и по-лесно да измамят Христа. Или, ако бъдат разобличени, да изпитат по-малко срам пред Него.
PG 56:866-67