А народът ги смъмри, за да млъкнат; но те повече викаха и казваха: помилуй ни, Господи, Сине Давидов!
А народът ги смъмри, за да млъкнат; но те повече викаха и казваха: помилуй ни, Господи, Сине Давидов!
И Христос не забраняваше да ги карат да замълчат, за да се открие още повече тяхното усърдие и за да стане явно, че те наистина са достойни да получат изцеление.
Затова и Той не ги попита: „Вярвате ли?“, както обичайно правеше с другите. Защото самият им вик и усърдното им желание да се приближат към Него вече достатъчно ясно засвидетелстваха тяхната вяра.
Оттук научи, възлюбени, че колкото и да сме незначителни и отхвърлени, ако с истинско усърдие пристъпваме към Бога, можем сами да изпросим от Него всичко, от което се нуждаем.
Виж как и тези слепци, макар да нямаха никого от апостолите на своя страна и макар мнозина да им забраняваха, победиха всички препятствия и достигнаха до самия Иисус.
И макар евангелистът да не свидетелства, че животът им е бил достоен за такова дръзновение, за тях вместо всичко друго бе достатъчно едното усърдие.
(срв. Марк 10:48; Лук.18:39).
Защо хората са карали слепците да замълчат? Може би тези, които са минали покрай слепите, са ги накарали да мълчат просто защото са ” нарушавали обществената тишина” и виковете им не са били в съгласие с правилата на общественото благоприличие по онова време.
Няма посочени паралелни места.
Блаж. Йероним Стридонски (ок. 345 – 420)
“Сине Давидов”, Той ги нарича слепи, защото още не можеха да кажат: „В Твоята светлина ще видим светлина“ (Пс. 35:10). Те имаха някакво разбиране за закона, но пътят Христов им бе непознат.
Някои тълкуват, че под двамата слепци трябва да се разбират фарисеите и садукеите. Други виждат в тях символ на народа, който следва естествения закон без Христос, и затова е „сляп“, както и символ на народа, който следва писания закон на Стария Завет, но го прави сляпо.