И като възлизаше Иисус за Иерусалим, по пътя взе насаме дванайсетте ученици и им рече:
И като възлизаше Иисус за Иерусалим, по пътя взе насаме дванайсетте ученици и им рече:
Тези думи на евангелиста не са свързани с никакви наречия с предходните, освен със съюза “и” (καί). Може дори да се предположи, че тук става дума за пропуск в разказа за събитията, случили се малко преди последната Пасха (четвъртата година от публичното служение на Иисус Христос), запълнен само отчасти от Йоан 11:55-56. Учениците са били взети насаме, очевидно защото речта на Спасителя по своето съдържание е изисквала да бъде запазена в тайна или, както смята Евтимий Зигавин, “защото това не е трябвало да се съобщава на мнозина, за да не се съблазнят”.
От Марка свето Евангелие – глава 10 – стих 32
Когато бяха на път, възлизайки за Иерусалим, Иисус вървеше пред тях, а те бяха смаяни; и следвайки подире Му, бояха се. И като повика пак дванайсетте, Той почна да им говори, какво ще стане с Него:
От Лука свето Евангелие – глава 18 – стих 31
И като взе със Себе Си дванайсетте, рече им: ето, възлизаме за Иерусалим, и ще се извърши на Сина Човечески всичко, писано чрез пророците;
Неизвестен автор (5 век)
И така, макар множество вярващи да следваха Христос по пътя, Той отдели само дванадесетте Си ученици и само на тях разкри тайната на Своята смърт. Защото най-скъпоценните съкровища винаги се поставят в най-красивите съдове.
С Него имаше много мъже, но те бяха отслабени от неукрепналата си вяра. Имаше и много жени, които, макар да бяха силни във вярата, бяха по природа по-слаби.
Ако те бяха чули, че Христос влиза в Йерусалим, за да приеме смъртта, мъжете биха се смутили заради слабостта на вярата си, а жените – поради крехкостта на своята природа.
Защото по природа женската душа е по-мека, и в подобна ситуация жената бързо би се предала на сълзи.
Не бива да забравяме, че дори апостол Петър, чувайки за Христовата смърт, се натъжи и не се побоя да смъмри Самия Господ: „Милостив Бог към Тебе, Господи! Това няма да стане с Теб!“ (Мат. 16:22). Ако тогава Петър се смути толкова от мисълта за смъртта на Христос, кой ли би имал достатъчно вяра, за да понесе горчивината на такова велико зло?
Ако непоклатимата скала едва не се разклати, как тогава земята би могла да устои на бурята?
PG 56:823.