Когато бяха на път, възлизайки за Иерусалим, Иисус вървеше пред тях, а те бяха смаяни; и следвайки подире Му, бояха се. И като повика пак дванайсетте, Той почна да им говори, какво ще стане с Него:
Когато бяха на път, възлизайки за Иерусалим, Иисус вървеше пред тях, а те бяха смаяни; и следвайки подире Му, бояха се. И като повика пак дванайсетте, Той почна да им говори, какво ще стане с Него:
“бояха се” – или за да не загинат и те заедно с Него, или понеже се страхуваха да не би Той, Чиито живот и служение бяха тяхна радост, да попадне в ръцете на враговете Си. Но Господ, предвиждайки, че умовете на учениците Му ще се смутят от Неговите страдания, им предсказва както болката на Своето страдание, така и славата на Своето Възкресение. Затова по-нататък се казва, че Той пак взе дванадесетте и започна да им говори какво ще Му се случи.
Учениците си спомняха думите, с които Господ бе предсказал, че ще пострада много от страна на първосвещениците и книжниците; и затова, когато се отправяха към Йерусалим, бяха смаяни.
Евангелист Марк отбелязва, че когато Христос и апостолите отивали в Йерусалим, където трябвало да изпитат мъченическа смърт, Христос вървял “пред” апостолите, сякаш ги насърчавал, а те били “смаяни”, т.е. били крайно удивени от смелостта Му.
“И следвайки подире Му, бояха се.” Според по-добрата версия на този текст: и онези, които вървяха след (οἱ ἀκολουθοῦντες), т.е. хората, които симпатизират на Христос (а не апостолите) отиват с Него в Йерусалим. Те са много уплашени, когато чуват Христос да говори за смъртта, която Го очаква в Йерусалим.
От Матея свето Евангелие – глава 20 – стих 17
И като възлизаше Иисус за Иерусалим, по пътя взе насаме дванайсетте ученици и им рече:
От Матея свето Евангелие – глава 20 – стих 17
И като възлизаше Иисус за Иерусалим, по пътя взе насаме дванайсетте ученици и им рече:
Блаж. Теофилакт Български (Охридски) (1055 – 1107)
Защо Иисус предсказва на учениците какво ще се случи с Него? За да укрепи духа им, та, като чуят предварително за всичко това, да го понесат мъжествено, когато се сбъдне, и да не бъдат поразени от неговата внезапност. Същевременно те трябвало да разберат, че Той страда доброволно. Защото онзи, който предварително знае за страданията, би могъл да ги избегне; а щом не ги избягва, ясно е, че доброволно предава Себе Си на страдание.
Но понеже за Своите страдания трябвало да открие само на най-близките Си ученици, Той върви пред всички по пътя, като желае да отдели учениците от народа.
А с това, че върви пред всички и бърза по пътя, Господ показва още, че Сам се устремява към страданието и не бяга от смъртта, която приема заради нашето спасение.
И макар всичко, което им казва тук, да е изпълнено със скръб, Той ги утешава за всичко с думите, че „на третия ден ще възкръсне“.