От Матея свето Евангелие – глава 9 – стих 15

Фарисеите и учениците на Йоан постели, а апостолите не постели. Христос обаче им отговори по духовен начин, а на учениците на Йоан разкри, че Той е Женихът. … Христос каза, че Неговите ученици нямат нужда да постят, защото с тях е Женихът. Това свидетелства за радостта от присъствието на Жениха и за тайнството на светата храна, в която никой няма да има недостиг, докато Христос е с тях, тоест докато човек има Христос пред своя мислен взор. А когато Той бъде отнет от тях, тогава, според думите на Христос, те ще постят. Тъй като тайнството на набесния хляб се състои във вярата във възкресението на Христос, и всеки, който се окаже без Христос, ще гладува за хляба на живота.

Коментари на Евангелието от Матей, 9

Какво общо имаха учениците на Йоан с фарисеите? Единствено завистта е обединила тези, които учението е разделило. В този случай ревността губи обичайното си значение: тя свързва, макар обикновено да разделя. Юдеите не можеха да поставят Моисей по-ниско от Христос, а учениците на Йоан, разбира се, не искаха да поставят Христос по-високо от Йоан. Така и двете страни изпитваха силна завист към Христос.

„Защо ние и фарисеите постим, а Твоите ученици не постят?“ Защо? Защото вашият пост е дело на закона, а не на желание. Постът принадлежи не на този, който пости, а на този, който заповядва [да се пости]. И каква полза има за вас от поста, ако постите против волята си?

Събрани проповеди

Общият смисъл на Христовите думи е един и същ и при тримата евангелисти. Това слово очевидно е насочено към учениците на Йоан и им напомня за онова, което самият Кръстител е казал по-рано. Според евангелист Йоан, когато учениците на Кръстителя имали спор с юдеите за очистването и когато учениците му дошли и му разказали за Христос (Йоан 3:25-28), Кръстителят казал между другото: „Който има невеста, младоженец е; а приятелят на младоженеца, който стои и го слуша, радва се твърде много на гласа на младоженеца.“ (Йоан 3:29). Смисълът на казаното от синоптиците е сходен с тези думи на Кръстителя до буквалност. Но вместо думите на Йоан, който считал себе си само за “приятел на младоженеца”, Христос сега говори за много “приятели”, “синове на брачния чертог” – почти същото като нашите “приятели” по време на сватба.

Спасителят изобщо не отговаря на първата част от зададения Му въпрос – твърдението, че учениците на Йоан и фарисеите много постели. Той оставя фарисеите и Йоановите ученици да се ръководят от собствената си съвест. Цялото съдържание на отговора Му е насочено към защита на учениците Му. Той Самият приема образа на младоженеца, когото Кръстителят е посочил. Този образ не е нов, а има своята основа в Стария Завет (Пс. 44:1; Песен на песните 2; срв. Еф. 5:22-23; Откр. 19:7-9, 21:9). При евреите сватбените празненства са продължавали до седем дни и това е било време на радост и веселие. В същото време постът служел като знак за скръб. Присъствието на Христос като младоженец сред синовете на брачния чертог (сватбарите) трябвало да унищожи тяхната скръб. Но такова време нямало да продължи вечно.

Точно както свършват сватбените тържества и “сватбарите” се прибират по домовете си, така ще завърши и престоят на Христос с учениците Му. След Неговото заминаване учениците ще започнат да постят. Не е необходимо да разбираме тези думи като заповед. Спасителят сякаш иска да каже: “Учениците не могат да постят сега, но ще дойде повод и време за пост и за различни прояви на скръб”. Правилно е отбелязано, че тук за първи път в евангелието от Матей Господ споменава за Своите страдания.