От Матея свето Евангелие – глава 8 – стих 12

Проповедта на царството започнала при евреите, и в този смисъл те били признати за синове на царството (ὑιοί), но тъй като не поискали да влязат в него, то били отхвърлени.

Изразът „външната тъмнина“ (τὸ σκότος τὸ ἐξώτερον), се среща само при Матей (ср. Мат. 22:13, Мат. 25:30). Под външната тъмнина най-близко от всичко може да се разбира „тъмнината извън дома“ – тоест, този образен израз сочи тъмната улица на мръсния източен град и трябва да опише положението на човека извън царството, тоест извън дома.

Изразът „там ще бъде плач и скърцане със зъби“ е характерен на Матей (ср. Мат. 13:42, 50, Мат. 22:13, Мат. 24:51, Мат. 25:30) и само веднъж се среща при Лука (Лука 13:28). Определителният член пред думите „плач“ (ὁ κλαυθμὸς) и „скърцане“ (ὁ βρυγμὸς τῶν ὀδόντων), според Бенгел, е многозначен: в настоящия живот скръбта не е още скръб. Частицата е поставена, вероятно, защото се имат предвид някакви реални факти, достъпни за общото наблюдение на тогавашния еврейски живот. Прието е, че този израз тук има преносен смисъл.