От Матея свето Евангелие – глава 7 – стих 7

Забележително е, че за този стих няма никакви разночетения. Преводът е точен. Но връзката на този стих с предходните стихове е още по-трудна за обяснение, отколкото тази на стих 6 със стих 5. Някои коментатори изобщо не намират връзка тук и стих 6 им се струва, че е написан сякаш без синхрон с общото изложение. Някои обясняват проблема по следния начин. От предишните стихове се вижда, че всеки трябва да се стреми да бъде мъдър и добър, за да услужи колкото може повече на другите, на своите събратя. Кой може да го направи? Не можем да се справим със собствените си сили. Но е възможно да го направим, ако Бог ни даде Своята помощ. Ето защо Спасителят ни заповядва да се обръщаме към Бога в молитва за даровете и благодатта, от които се нуждаем. Не е трудно да се види, че тази връзка е чисто външна и изобщо не засяга същността.

От екзегетите, с които имахме време да се запознаем, Августин изглежда е най-близо. Но неговото обяснение, както ще видим по-нататък, се отличава с някои странности. „Когато – казва той – е била дадена заповедта да не се дава светинята на кучета и да не се хвърлят перли пред свине, слушателят, съзнавайки своето невежество, е можел да каже: не виждам да имам у себе си това, което Ти ми забрани да давам на свинете. И затова добре е добавил Спасителят, като е казал: „искайте и ще ви се даде“. Струва ни се, че ако Августин се беше изразил съвсем малко по-различно, то щеше да обясни по-добре нещата. Спасителят не е заповядал хората да се скъпят за земните блага. Но съвсем различно трябва да е отношението им към духовните блага. Тук се изисква известна сдържаност, или даже скъперничество, защото в противен случай светинята може да попадне във владението на хора, които бидейки нечисти, или я оскверняват, или, не разбирайки нейната ценност, я стъпкват. Следователно тези хора, които не разбират и не ценят светинята, трябва да бъдат лишени от нея. Тя е дадена на вярващите, ще остане при тях и ще се умножава. А за да се умножава, е необходимо да се отправят молитви към Небесния Отец. Вие не трябва да давате, но на вас ще ви бъде дадено.

В думите, които описват как хората трябва да търсят блага за себе си, се забелязва известна градация и преход от по-малко към повече. Отначало просто „искайте”, след това се подразбира по-голямо усилие и труд от обикновеното искане – „търсете“; след това, когато и тези действия не дават резултат, „хлопайте“.

Изразите от стихове 7 и 8 се повтарят буквално в Лука (Лука 11:9-10), но в друга връзка, и там тази връзка, според екзегетите, е „по-изкусна“. След молитвата “Отче наш” Лука говори за човек, който моли приятеля си за хляб. Последният първо го моли да не го безпокои, а след това, по негова настойчива молба, му дава това, което иска. След това следват думите „искайте“ и т.н. до 11-и стих, които буквално са подобни на тези в Матей, но от 11-и стих нататък има разлика. Затова се смята, че и при Матей изразите от 7 и 8 стих едва тогава биха имали връзка с предходните, ако бяха поставени след Мат. 6:15, и че ако не се предположи, че Матей е заимствал тези стихове от Логиите и ги е поставил в неправилен ред, е трудно изобщо да се обясни връзката. Това обаче не е толкова важно. Важният въпрос е какво точно трябва да иска човек за себе си. Но това едва ли е особено важно. По-важният въпрос е какво точно трябва да иска човек от себе си. В 11-и стих става ясно, че хората трябва да искат от Бога блага. Какви блага?

Повечето тълкуватели твърдят, че това означава само духовни блага. Като пример за такова тълкуване могат да послужат думите на свети Йоан Златоуст: „Не искайте нищо светско, а духовно, и ще получите всичко“. Самият Спасител обаче не ограничава молбите ни само до духовните неща и изобщо не казва какво трябва да бъде съдържанието на молбите ни. А речта в стихове 7-11 е една от най-привлекателните и най-милите за човешкото сърце. Изглежда, че и Църквата разбира тези думи в по-широк смисъл, а не само в духовен, т.е. че Спасителят, в отговор на молбите на вярващите, им обещава не само духовни, но и материални блага. Тези думи се четат при нашите молитви към Спасителя по различни поводи и при различни обстоятелства. Следователно, според думите на Спасителя, можем да молим Бога за всякакви блага, както духовни, така и телесни, и да се надяваме да ги получим. Но ние смятаме за добри много неща, които в действителност не са такива. Според евангелското учение материалните блага са в тясна връзка с духовните и затова можем да искаме и материални блага, като благополучие, здраве и успех в живота, като винаги имаме предвид тясната зависимост на материалното от духовното, и особено се стремим към Божията истина, като сме сигурни, че всичко останало ще ни бъде добавено.