От Лука свето Евангелие – глава 10 – стих 25

Този, който добре разбира тайната на въплъщението, може да каже:

„Ако вие наистина бяхте сведущи в Закона и в смисъла на неговите тайнствени дълбини, нямаше да забравите Кой е Този, Когото се опитвате да изкушите. Вие мислехте, че Той е просто човек – само човек, а не Бог, явил се в човешки образ, Който познава тайната (на сърцата) и вижда какво е скрито в онези, които се приближават към Него.

По много начини Емануил ви беше посочен чрез сянката на Моисей.

Вие Го видяхте като Агнеца, принесен в жертва и въпреки това покоряващ погубителя и премахващ смъртта чрез Своята кръв.

Видяхте Го и в устройството на Ковчега, в който беше положен божественият Закон. В Неговата свята плът Той беше като в ковчег, бидейки Словото на Отца, Синът, роден от Него по природа.

Видяхте Го и като престола в светата скиния, около който стоят серафимите.“

Той е нашият престол за прощение на греховете ни.
Да, и дори като човек Той е прославян от серафимите, които стоят над всяка разумна и свята сила. Те стоят около Неговия божествен и възвишен трон.

Имало и външни лица, които присъствали, когато Христос говорил на 70-те ученици (ст. 23). Сред тези външни лица бил и един законник (вж. Мат. 5:20; 22:35). Той не харесал, че Христос приписва толкова голямо значение на Себе Си (стих 24), и се изправил, показвайки, че иска да говори: очевидно преди това е седял сред другите Христови слушатели. Той искал да изкуши Христос, да Го подтикне да каже нещо директно в осъждане на Мойсеевия закон, а след това, разбира се, да повдигне обвинение срещу Него (Евтимий Зигавин). Срв. Мат. 22:35.

“какво да направя”. (срв. тълкуванието към Марк 10:17).

Някои съвременни коментатори считът, че законникът не е имал прикрита, злонамерена Подбуда. Според Тренч, например, употребената тук дума “изкушавам” (ἐκπειράζων αὐτὸν) означава просто “да изпитам някого”. Бог изкушава човека в този смисъл, за да му разкрие тайните на собственото му сърце чрез изпитание, за да открие и укрепи добрите му качества. Законникът просто е искал да изпита познанието на Христос, да измери дълбочината му (Тренч, “Притчите на Иисус Христос”). Тези предположения са неоснователни. Възможно ли е да се приписва на човек онова, което е присъщо единствено на Бога? И защо евангелист Лука би използвал излишно такъв съмнителен израз по отношение на законника?