Духът е, който животвори; плътта нищо не ползува. Думите, що ви говоря, са дух и живот.
Духът е, който животвори; плътта нищо не ползува. Думите, що ви говоря, са дух и живот.
Послание на св. ап. Павла до Римляни – глава 8 – стих 2
защото законът на духа, който дава живот в Христа Иисуса, ме освободи от закона на греха и на смъртта.
Второ послание на св. ап. Павла до Коринтяни – глава 3 – стих 6
Той ни е дал способност да бъдем служители на новия завет, не на буквата, а на духа; защото буквата убива, а духът животвори.
Проф. А. П. Лопухин
Обикновено това място се разбира като увещание към слушателите да се издигнат в своето разбиране над обикновените юдейски плътски съждения. Но подобно тълкуване предполага, че Самият Христос не е искал думите Му относно необходимостта от ядене на Неговата Плът и Кръв да бъдат възприемани буквално от слушателите Му. По-правилно и по-съответстващо на контекста на беседата е да се види тук указание, че Христос ще предложи Своята плът не като нещо отделено от цялата Си жива личност, не като някаква мъртва субстанция, а като нещо одушевено, в което цялата Му жива личност ще има свой орган на действие. Човешката телесност сама по себе си, без божественото начало, не може да има животворна, спасителна сила за онези, които я възприемат от Христос.Когато духът Христов преобрази тази телесност на Христос, тогава тя и ще започне да се възприема и да бъде полезна за вярващите в Христос като храна на живота. Следователно, не оная плът Христова, която са виждали учениците Му по онова време, но плътта на Христос, прославена и одухотворена – ето кое трябва да стане след време храна и питие за вярващите.
Съдържа ли се в това слово на Христос пряко пророчество за учредяването на тайнството Евхаристия? Според повечето древни отци и учители на Църквата (има изизмежду тях и някои несъгласни с общото мнение, като например, Климент Александрийски и Атанасий), тук има такова пророчество. Наистина, по какъв друг начин освен в Евхаристията, може да се извърши усвояването от вярващите на Христовата телесност, която храни главно душевните сили на човека?
Но от друга страна, би било неправилно да виждаме в словото на Христос учение за това, че без приемането на Евхаристията спасението за човека е съвсем невъзможно. Последният израз от стих 63: „думите, що ви говоря, са дух и живот” показва, че Христос е признавал и на Своите думи онова одухотворяващо и оживотворяващо значение, което след време ще има за хората вкусването на Неговото прославено тяло. Между слушателите на Христос в Капернаум може би е имало хора, които биха повярвали в Христос въз основа на Неговото учение. За такива хора заместител на яденето на прославеното Тяло на Христос е било възприемането на Неговия духовен образ и това несъмнено е било толкова спасително за тях, колкото и приемането на Светите Тайни за вярващите. Фактът, че те не са се причастявали със Светите Тайни не би могъл да им се вмени във вина, ако са починали преди установяването на тайнството Евхаристия.
По този начин, в първата половина на стих 63 Господ предсказва установяването от Него на тайнството Евхаристия, в което вярващите ще вкусват Неговите прославени Тяло и Кръв. А във втората Той обяснява, че и сега за истинските Негови последователи е възможно да имат дух и живот: за това е нужно само с пълна вяра да възприемат Неговото слово и да го направят ръководно начало на своя живот.